Напоследък ми се ще да прочета някой друг стандарт. Странно защо удрям на камък. Намерих един ISO стандарт, който се оказа публикуван незаконно и от части, и от трети лица. Надявах се да намеря и един БДС, но отново безуспешно – освен, че търсачката на официалния сайт на БИС не успя да го намери по номер (а аз съм сигурен, че съществува), и да го беше намерила – все тая, защото щяха да искат да платя, за да го прочета…

Кака Вики ми подшушна, че има термин „отворени стандарти“. Брех! „Ми те не трябва ли всички да са отворени?“ – питам се аз. Явно не трябва… Единственият пример за стандартизираща институция, която гарантира свободата на достъп до и имплементация на стандартите според статията е W3C. В интерес на истината, още преди да прочета статията, и аз само за нея се сетих…

Що за стандарт е, ако не мога да го прочета? Как да го използвам, щом не мога да го прочета?! Е, те стандартите са само за компании, ще кажете вие, така че – ще плащат! Аз пък казвам, че не е вярно! Ако например се съмнявам, че имам техника вкъщи, която не е създадена по стандартите, имам техническите познания да изследвам това и желанието да го сторя, как да го сторя, като не мога да прочета стандарта, за да потвърдя подозренията си? Ама защо ми е?! Само ще объркам нечии корпоративни интереси…

Ами ако си говорим за действителния случай, с който се сблъсках? Исках да напиша статия тук за това как се пише библиография. Установих, че има ISO стандарт, но намерих само откъслечното копие, за което споменах по-горе. После разбрах, че има БДС стандарт, който май само мацките от Народната библиотека спазват – и него не мога да прочета. Добре де! Аз като автор, как да си напиша библиографията на докторската дисертация (примерно), след като нямам достъп до единствения миродавен в България документ, който може да ми обясни как да го сторя?! А дали някой ще ми плати за труда, който съм направил? Който от вас е писал дипломна работа или нещо подобно, знае много добре за какви разходи си говорим… После мацките от НБ говорят за това как ни била ниска културата и как хората не можели да си пишат справките… Ми няма да могат! Няма, защото няма как да прочетат стандарта!

На сайта на БИС пише „Като самостоятелна институция БИС работи за обществена полза и не разпределя печалба.“ Не можах да разбера дали организацията е бюджетна или не, но най-вероятно е бюджетна. Което означава, че един път плащаме данъци, за да се направи стандарта и втори път плащаме, за да го прочетем. А ако не е бюджетна – призовавам управниците ни да я направят бюджетна и да направят публични всички стандарти! Каква е тази „обществена полза“, след като не мога да се възползвам от нея?!!!

Еми няма да спазвам стандартите! Не ми пука какъв е стандарта за създаване на библиография според БИС. Не ми пука и дали някой ще ми каже „копче“, когато се възползвам от стила на Чикаго! Ще си напиша статията за това как се пише библиографска справка и в нея само ще спомена, че има БДС и ISO и то само, за да мога отново да напсувам тези стандартизиращи организации!

Това не са хора! Това са зверове, които работят в „обществена полза“, но явно обществата ни са различни…

PS: Извинявам се за всички грешки, обаче съм бесен…

2 Responses to “Стандарт? А аз защо не мога да го прочета?”

  1. 4:48, 23 септември, 2008 р.
    LeeAnn says:

    в ежедневната си работа използвам стандарти на ISO, но те наистина са платени корпоративно и честно казано не знам какво да кажа, за да те успокоя… Освен, може би да ти напомня, че чакам отговор на един мейл… :)

  2. 8:52, 12 януари, 2009 р.
    Nasko says:

    Абсолютно съм съгласен. Няма логика да плащаш за да прочетеш нещо, което по закон си длъжен да спазваш или да изскваш да бъде спазено. БДС е бюджетна организация и би трябвало държавата да и поеме разходите. По тази логика парламента трябва да иска пари за да разбере някой какви закони са гласувани. Съжалявам само, че няма организирано пиратско разпространение на стандартите.

Вашият коментар