lgМъка²

Кафе с капка мляко и половин лъжичка захар

Wankata — Sun, 01 Apr 2012 18:31:56 +0000

Обичам те каквато си!
Разбъркана със капка от каквато беше
и половин лъжичка от каквато ми се щеше!

Обичам те каквато си!

Иван Иванов – Ванката
29.03.2012

По детски

Wankata — Thu, 08 Mar 2012 10:59:33 +0000

Като малко дете в непозната къща
оглеждаш се и търсиш играчка,
оглеждаш се и търсиш си спътник,
оглеждаш се и се изпълваш.

Като малко дете в непозната къща
потичваш от ъгъл на ъгъл,
потичваш от дрънкулка на друга,
потичваш и едва докосваш ги само.

Като малко дете в непозната къща
замръзваш на място,
замръзваш и те е страх,
замръзваш, а белята още не е сторена.

Като малко дете в непозната къща
ти се плаче
и ми се смееш,
и потропваш ми нервно със крак.

Обичаш ме
като малко дете в непозната къща,
намерило нова играчка.

Иван Иванов – Ванката
07.03.2012

Der Mensch

Wankata — Thu, 18 Aug 2011 19:55:21 +0000

Der Mensch –
ein Säugetier,
ein Raubtier,
ein aggressives Tier,
ein kluges Tier,
aber hauptsächlich –
ein Tier.

Ivan Ivanov – Wankata
18.08.2011

Leer

Wankata — Wed, 17 Aug 2011 12:37:34 +0000

Du bist was ich suchte
und jetzt ist
mein Leben
mit dir
leer

Самоубийството на един поет

Wankata — Thu, 17 Mar 2011 21:47:57 +0000

Самоубийството на един поет,
видял се в отражението на водата,
където луната потъва блудкава
като римите му,
като бездарните му стихове
и ритъма, загубен в тишината,
и лицата на безличния читател,
и безсмислието на света,
раняващ го със безразличието
на своята омраза
е на място.

Иван Иванов – Ванката
17.03.11

Техно ритъм

Wankata — Fri, 11 Mar 2011 20:44:20 +0000

Да разрушим света със сто и двайсет удара в минута!
С първия удар ще го разрушим,
с останалите сто и деветнайсет ще се уверяваме в това

и после – една минута тишина

до следващия земетръс

Иван Иванов – Ванката
11.03.2011

Отхвърлен

Wankata — Wed, 02 Mar 2011 18:03:34 +0000

Ти я избра,
ти си окачи въжето,
ти беше в онази уличка
не когато трябва,
защото те привлече мрака
и мазния пушек от шахтите –
извратената романтика
на нищетата,
измамната топлина на кашоните
и старите скъсани дрехи,
които не ти принадлежат –
взети назаем като живота,
който ти бе отнет
и който едва сега разбираш,
че никога не ти е принадлежал.
Ти избра да осъзнаеш
и да бъдеш изхвърлен,
защото ние не те обичаме –
не те обичаме по-знаещ,
нито по-чувствителен,
нито по-състрадателен –
не те обичаме,
когато ни виждаш,
нито, когато ни говориш за нас,
или пък, когато ни подаваш огледалото,
замъглено от маранята на фалшивите
ни
спомени –
не те обичаме,
но ти си безразличен,
защото знаеш, че ще ти простим
в някой друг живот,
където ще се усещаме без допир.

Иван Иванов – Ванката
15.02.2010

Скици

Wankata — Wed, 02 Mar 2011 17:57:48 +0000

А ти си шума и сухи клони
и всяко вдишване е запалително,
и сън –
накъсан като старо яке,
и бич –
впити стари рани по челото…

Ти си илюзия и
ние всички те обичаме!

Иван Иванов – Ванката
23.02.2011

PS: Това всъщност е селекция от три неща писани последователно, така че ако не виждате смисъл – на прав път сте

Мусака

Wankata — Wed, 02 Mar 2011 17:51:36 +0000

Помниш ли старата къща на брега на морето? Миналата седмица я разруших! Сам. Хванах една кирка, един голям колкото мен чук и я направих на трески, тухли и купчини хоросан. Изхвърлих всичко в морето – построих си мост. Вече мога да ловя риба. Правя си огън на пясъка – оставих няколко носещи греди за огъня. Видях миди по моста – направил съм им дом.

Изкопах дупка в градината – цялата градина направих на дупка. Копах две нощи без да спирам, после направих провлак до морето. Водата нахлу любопитна и изпълни градината със зеленото си спокойствие. Напълних я с водни лилии. Умряха – беше им солено. Но водораслите бяха щастливи. Комарите бързо се установиха. И на тях съм направил нов дом. …И им бях вечерята. Има своята романтика в това да си нечия вечеря. Става някак си по-смислено. Това е извинение към рибата и мидите – чрез мен те живеят в тях, всичко е запазено. Само къщата я няма вече. Но пък има мост към нищото. Хубаво е да знаеш, че винаги можеш да минеш по моста отвъд.

Омръзна ми да съм нечия вечеря, а и се натрових от многото миди и се прибрах тук преди да съм станал по-зелен от лагуната в старата градина. За да ти разкажа – разказах ти; ти не посмя да ме погледнеш, написа нещо на едно листче и си тръгна. А на листчето пишеше: „картофи 2кг, к.мл.2, кайма т/с 60/40, моркови 3, лук, брашно и доброто ти сърце. Ще се върна за вечеря.“ Сготвих, изтръгнах сърцето си и ти го поднесох за вечеря. Ти остана да пренощуваш вкъщи. На сутринта отново си тръгна. Само за малко. На работа.

След години те питах и ми каза, че щеше да останеш, дори да не си бях изтръгнал сърцето. Стана ми малко неприятно – не е лесно безсърдечно, но после се сетих – има нещо романтично в това да си нечия вечеря.

Иван Иванов – Ванката
23.02.2011

Синестетично

Wankata — Mon, 06 Dec 2010 11:28:16 +0000

Синя песен се излива
върху пулсиращото ми
във мораво червено
сбръчкано лице;
Отенъци на черно-бели
спомени бележат бръчките.
Зеленото спокойствие
само̀ на масата кърви,
крещи в кафяво есента,
а аз във бяло плача
от дъгата развълнуван…

Ти до мене в розово мълчиш;
във котешко-сива топлина обляна –

Обичам те със всички цветове
на непокорните ти настроения!

Иван Иванов – Ванката
04.12.10