Джини

Когато джини си тръгнал от приказната страна, той вече не бил същият. Сърцето му престанало да се лута в търсене на себе си, а умът му бил изпълнен с позитивизъм и вяра в изначалното добро у хората и света. За хората около него това отношение било наивно и дори глупаво. Често му се присмивали заради невероятните истории, които разказвал, твърдейки, че ги е преживял наистина. Не рядко го съжалявали, смятайки, че главата му не е наред след дългите години прекарани в скитане и лишения. А трети просто се възползвали от добротата му без да се интересуват, дали това ще го нарани, дали би пострадал по някакъв начин в следствие на техните действия. Той бил просто поредният смахнат, от който можели “да намажат нещичко”.
Но Джини не се притеснявал от това. Той знаел, че историите му са истински, че вълшебното цвете наистина съществува, знаел какво е истинска красота и какво е безусловна доброта. Чувствал се добре в кожата си и това му било достатъчно, за да продължи напред, независимо от отношението на околните.
Тъжното било, че към презиращите той се отнасял като с крале, изтъквал положителните им качества, защитавал ги пред другите, които злословели пред него и правел всичко възможно, за да им угоди, когато пожелаели, а те от своя страна започвали да го ненавиждат още повече, ядосани, че не могат и те да бъдат великодушни като него.
Както и да е. Джини се задържал доста време в едно градче. Живеел в бедна колиба и се изхранвал със знахарство. През дългото си пътуване преди да намери страната на феите, Джини бил срещнал един шаман, който го посветил в чудото на билките и го научил как да ги използва, за да помага на хората. Сега това му било от полза и всяка вечер той поглеждал към звездите и ги молел да закрилят стария знахар, който му бил предал това незаменимо знание. Но този живот не траял дълго. След няколко месеца Джини вече започнал да нервничи. Не го свъртало на едно място. Копнеел за разнообразие. За нови хора, нови преживявания, които да му дадат още опит и знания, да изпълнят живота му, да го превърнат в Живот, а не в ненужно съществуване.
Не се чудил дълго Джини, а събрал набързо багажа си и в една звездна вечер напуснал града без да се обади на никого.
След няколко дни път пред него се извисила огромна порта – вход на очевидно богат и красив град. С всяка негова крачка глъчката от града ставала все по-натрапчива, а суетата, която носил на крилете си вятърът, привличала пътника все по-силно. Когато прекрачил величествените порти, Джини спрял, поел дълбоко от прашния въздух на улицата и се огледал. Всички тичали на някъде или се надвиквали в пазарлъка си, попаднали в клетката на собствения си свят, без да се притесняват, защото не можели да видят решетките. Момъкът се почудил дали това наистина е мястото, което ще му донесе това, което търси, но после се сетил, че дори той самият не знаел какво точно търси. Затова се усмихнал и закрачил смело напред.
Джини решил и тук да продължи да помага на хората с познанията си. Намерил една порутена къщурка, в която направо се влюбил, защото била точно до гората и можел спокойно да се разхожда в търсене на билки за чудотворните си отвари.
След като разпитал на чаршията, станало ясно, че собственикът на къщурката отдавна е починал без да остави наследници след себе си. Джини посетил общинарите, които като разбрали, че е знахар, веднага му дали разрешение да се нанесе. Зарадван от приятелското посрещане и благосклонността на хората, той веднага се хванал да ремонтира новия си дом. За по-малко от седмица къщичката от порутена постройка, се превърнала в чист и спретнат дом.
Хората от града не обичали гората. За страшните същества в нея се носели хиляди легенди, от които децата притаявали дъх. Дори на възрастните косите настръхвали при мисълта за грозни вещици и зли таласъми. Джини обаче отдавна не вярвал на подобни истории и воден от любопитството си започнал да изучава тъмните дебри на това природно богатство.
Гората била тъмна и тиха, забравен от цивилизацията райски кът. Тя доставяла на Джини нужното му спокойствие и мир. Тишина и безвремие. Понякога нощем, когато не можел да заспи, той отивал в шубрака и започвал да събира непознати растения, за да ги изследва. Така намерил няколко нови билки. Едни успокоявали нервите, други лекували болка, когато наложиш листата им върху мястото, а трети просто били приятни за следобеден чай. Една приказна нощ, докато Джини се чудел що за растение е поредното му откритие и се взирал в листата му на лунна светлина, в съседния шубрак нещо изпукало. Той вдигнал притеснен глава, но не видял нищо. Огледал се за миг и отново се навел над растението. След минутка обаче нещо отново помръднало там. Той скъсал няколко стръка от растението и се приближил към отсрещния храсталак. Оттам го погледнали две огромни пъстри очи, спря ли се пред неговите за миг, обърнали се и избягали, остравящи след себе си аромата на дъбова кора и гледката на подмятана от вятъра дълга руса коса. Момчето не знаело как да реагира. Не могло да промълви дори и дума. Останал вцепенен от красотата на онези очи няколко минути. Когато се осъзнал, той пъхнал новото растение в торбата си и бавно се отправил към дома. Не виждал нищо по пътя, който вече знаел на изуст. През цялото време мислил за прелестните очи и невероятните коси, които са го гледали притаени в шубрака. Цяла нощ се въртял в леглото, наблюдавайки трепкащите звезди през капандурата. През деня се лутал като муха без глава из къщата, без да успее да свърши нищо полезно. Някъде по обед обаче се сетил за новото растение и решил да го изпробва. Оказало се, че това е страхотна находка. Непознатият храсталак го изкарал от дрямката мигновено. Очите му светнали и в кръвта му се влели непознати сили за живот. Почувствал се по-голям и по-силен, господар на съдбата си. Настроението му се пооправило и той отново започнал да се усмихва на птичките, които весело подскачали покрай него, надявайки се на някое и друго пшеничено зърно. Вечерта, все още под влиянието на новата билка, Джини не можал да заспи. След кратко премисляне на възможностите за губене на време през нощта, той се решил отново да отиде в гората, за да събере още от билката. Но всъщност в сърцето му се таяла тиха надежда, че може би отново ще зърне онези божествени очи, та било то и за един кратък миг.
Така и станало. Докато Джини приклякал от стръг на стръг, за да събира своите билки, до него отново изпукали сухи клони. Той се обърнал и видял до себе си приказна фея, по-красива от всичко, което е виждал. Тя се усмихнала и му подала ръка. Той мигновено я поел и последвал безмълвно съвършеното създание. Жената го завела до една далечна къща на другия край на гората. Направила му знак да влезе, обгърнала врата му с ръце и го целунала нежно. След това го поканила в една малка стаичка с малко легло и печка за дърва. Казала му, че тази вечер ще спи тук, а утре ще си поговорят, целунала го отново по челото, обърнала се и излязла, затваряйки поскърцващата врата зад себе си. Останал без дъх, Джини отново не продумал нищо, а послушно се отпуснал на леглото и заспал. Сутринта, когато се събудил, свещта отдавна вече била изтляла. Тогава момъкът разбрал, че в стаята няма дори прозорци. Поразтрил очите си, които вече привикнали към тъмнината започнали да различават малкото мебели в стаята. Станал и се отправил към вратата, но когато я отворил видял, че зад нея има здрава решетка от ковано желязо, която не можел да помръдне и в най-смелите си мечти. Изплашен той започнал да вика за помощ. Пред него след няколко минутки отчаяни крясъци застнала грозна прегърбена старица, която му се усмихнала и го погалила през решетката по главата. С дрезгав глас тя му казала, че няма никакъв смисъл от виковете му, защото няма кой да го чуе. Разсмяла се гръмко и си тръгнала, оставяйки изплашения младеж сам в тъмното.

PS: А какво ли станало после?;)

3 Responses to “Фейджин”


  1. magdalena says:

    iskame oshte :)


  2. wankata says:

    Още-то вече е измислено. Трябва само на някой да му дойде кефа да седне и да го напише;)


  3. Anonymous says:

    razreshavam da mu doide :P

Вашият коментар