Иван
пн 11 юли, 2005
Имало едно време една малка страна на края на света, където всички реки се сливали и всички планини се докосвали, където всички равнини се прегръщали и всички морета се събирали, където времето било една никому ненужна точица, а небето никога не било облачно. Тази прекрасна земя била населявана от милиони добри и красиви феи, които правeли света още по-прекрасен, а страната си още по цъфтяща. Силата на тези приказни същества идвала от едно вълшебно цвете, което се намирало точно в средата на страната – на най-високия връх, в най-дълбокото море, сред най-плодородната планина и под най-ярката звезда. За силата и красотата му се носели легенди векове наред сред цялата земя, но тъй като феите били толкова добри, че никой не можел да им стори зло, никой и не се опитвал да намери цветето.
Един ден обаче, един млад момък, снажен и енергичен силен и своенравен, забравил корените си и не можещ да намери място в дома си, решил да дири щастието. Девет години обикалял той в търсене, отчаян и беден, бос и недохранен, тъжен и загубил смисъла. На десетата година чул той в един хан двама старци, мъдреците на селото, да разказват легенди на внуците и правнуците си. Заслушал се момъкът и чул историята за вълшебното цвете, което карало всяка пролет липите да цъфтят и всяка зима пухкав сняг да се сипе от небето, което изпълвало хората с любов и им дарявало вечно щастие. Чул и за прекрасната страна на края на света. Тогава на лицето му грейнало приказно сияние, очите му светнали и смисълът на живота му го пронизал отново. Той хванал овехтялата си торбичка и тръгнал да дири вълшебното цвете на края на света.
Три години се скитал той и на третата година, в третата нощ, когато луната си била в своята трета фаза, той видял нещо невиждано до сега – слънцето и луната се срещнали и светлината им се целунала на безоблачно небе. Виждал той руменеещата синева на изгрева, а луната още стояла на небосклона, очакваща да поздрави новото слънце. Макар и зима, земята била зелена, дърветата отрупани с плод, а след всяка негова стъпка зад краката му изниквали стотици пъстроцветни цветя. Усмихнал се момъкът, разбрал, че е намерил чудната страна и продължил с бодра крачка напред. Видяла една чудна фея странника и отишла да го посрещне. Той замрял пред красотата й – феерична рокля от лека коприна се развявала от топлия вятър, русите й къдрици галели бялата й кожа, а огромните й сини очи светели по-силно и от палещото обедно слънце!
- Какво дириш тук, пътнико, попитала го тя.
- Щастието си, вълшебна девойкко!
Той разказал премеждията си и споделил, че искал да види вълшебното цвете, да го целуне и да вдъхне от великолепието му. Смилила се тя над страдалната душа на момъка и го завела там, където човешки крак още не е стъпвал. Странникът спрял пред цветето, озарено от лъчите на слънцето. Ситни капки роса го окрасявали с цветовете на дъгата. Той загубил дар слово, коленете му омекнали и под напора на силните емоции, които породило това вълшебство у сърцето му той коленичил пред него, навел се и погалил нежно листата му, вдишал от аромата му и целунал цвета му. тогава той си помислил, че не би могъл да живее нито миг повече без да се любува на величието на тази магия и понечил да откъсне цветето.
Но феята, разбрала намеренията му, нежно докоснала ръката му и той се отдръпнал изплашено, осъзнал, че е бил на ръба да съсипе цялата земя заради собствения си егоизъм. Той пребледнял, разбирайки колко неразумен и безпаметен е бил и започнал да се разкайва с горчиви сълзи. Феята го прегърнала и погалила косите му, а сълзите на разкаянието, които капели по земята, грейвали за миг и потъвали сякаш безвъзвратно изгубени в нея.
- Не е нужно да носиш цветето в ръка, достатъчно е да го носиш в сърцето си, страннико – казала му с мекия си камбанен глас феята, хванала го за ръка и го извела от райската страна.
Днес там, където са падали сълзите на момъка има цяла поляна от вълшебни цветя – същите като онова единствено съкровище, което той някога искал да вземе със себе си. Да, вълшебната поляна е все още там, но само благодарение на съдбата, защото след посещението на момъка градината била отново застрашена…[очаквайте продължение]
PS: Фейджин се казва цялата поредица
Ivan Paparaka says:
wickid
wankata says:
Аве адаш, тая дума има ебах ти противоречивите значения! Кое от тях точно имаш предвид?
Случайна says:
А какво означава Фейджин?
Anonymous says:
Znae6 li, ponqkoga mi lipsvat prikazkite ti…
Magdalena says:
wanka, prati mail address na ts@hosthigh.com da ti pratq nqkolko neshta
wankata says:
Anonymous, моля представи се;)
Магдалена, ще ти пратя!
Всички: Съжалявам за закъснението с втората приказка, но нямах нет няколко дни, иначе е готова вече:) и я пускам веднага:)
Anonymous says:
anonymos = fei
wankata = djin