lgМъка²

Днес, както последните дни беше много луд, натоварен, изпълнен с напрежение ден. Странно е, защото откакто свърши даскалъка и ми стана три пъти по-натоварено и съня ми е три пъти по-малко – гадна работа!

Та значи всичко започна със снощния неуспешен опит за инсталация на Debian Gnu/Linux. До един сутринта съм инсталирал, след което останових, че не мога да си пусна графична среда. На сутринта брат ми ме светна, че трябва да си инсталирам XWindow ако се не лъжа. Инсталирам аз, конфигурирам, ни нам си ко прая, при което на два пакета даде грешка и ми написа с красиви ълобни буквички: fatal error. Как да не го обичаш! Е, не успях да подкарам KDEто, та затова сега съм отново на Knoppix с тази разлика, че харда ми е празен…

Сутринта към 8 се сетих, че в 11 съм на рожден ден и естествено тичках като ненормален да оправям документи за германия, да раъпитвам ъа транспорт и тн.. Закзснях с половин час както обикновено… Отидохме някъде си извън градо и цивилизацията на пикник. Беше много яко! Птички пееха, макар и заглушавано от техното, което пускаха нашите хора, дъжд се изля върху нас – бе идилийка:). Установих обаче, че няма спасение от цивилизацията! Телефона ми не спря да вибрира – то не бяха съобщения, не бяха обаждания, не бяха срещи! Накрая взеха да ми пишат и от Германия, за да организираме нинам си ко, уредиха ми две срещи в един и същи час… Целият кеф от пикника просто се изпари – ей хора, не правете като мен! Изключвайте ги тея мобилни телефони и се потопете в няколкото мига спокойствие дето ги имате, щото може два дни да не ви звънне телефона, но в момента, в който искате да изчезнете, просто няма да спре!

Е, документите не ги пратих, пътя не го уредих, две кафета пропуснах, третото за радост, не!

Сега спирам, защото смятам да започна инсталацията на Windows и да оставя оправянето на debianските бакии на братлето – той е добричък – ще удари едно рамо:);)

Вчера беше един мноооого дълъг жегав ден, в който аз трих и пекох трих и пекох трих и пекох, та са затрих направо! В 5.40 сутринта, Ванката вече беше ококорил очички и малко след това започна великата процедура по отсяване на важно неважно и правенето на дискове, както и на преговарянето с брата, който ми осигури малкия хард, че да не издухам всички дискове… Мале да знаете как ми тежи чантичката вече… Цялата процедура продължи от 6 до 15 часа – когато се трупясах на дивана, ама не заспах ами просто лежах с отворени очи и юрках краката си да мръднат, но те категорично отказаха. А, забравих да псувам: Триада ми бяха спряли нета, поради което все още не съм форматнал:( – за трети път ми спират нета, точно когато съм напът да слагам линукс! Ама тоя път няма да ме откажат, говедцата!

Излязох после с Мари, която отегчавах с новите танцови стъпки, които съм видял от тук и от там… Много ми се танцуваше, направо изгарях отвътре, ама когато отидох на танци и изведнъж нещо спря да ми се танцува:) – Мари, извинявай ако съм те отегчил почти до смърт(днес ще се реванширам и ще е до смърт, за да не се налага и утре да се мъчиш:)))))

От утре вече съм почитен член наOBV. Причините са няколко:

1. Тъй като вече очевидно имам интернет, до утре всичко ще е форматирано и ще си имам Линукс!!!

2. Навих две момчета да минат на дебиан

3. Едно момче ми видя блога и си направи свой

Ако имаше условие, за да влезеш в обществото да навиеш трима души още, то аз определено съм вътре:))))

Ще започна днешното оплакване с единственото хубаво нещо: Днес две прекрасни момичета оставиха зад гърба си изпита на Pitman за някво си там ниво на английски;):Р. Спорно е дали са го направили отдолу нагоре или отгоре та надолу, ама аз вярвам в тях и мисля, че горната граница от 100 точки просто ще бъде разбита на пух и прах от тях! До тук със законът на Питман

Време е за законът на Мърфи – моят ден! За отрицателно време, опитвайки се да направя всички щастливи, се скарах с въпросните всички:( Едните не бяха доволни, че се виждаме само за два часа, а другите чакаха повече от половин час, тъй като автобусът реши, че точно когато бързам, трябва да мине по друг маршрут и да закъснее с половин час! Мъка! Е, който ме познава добре знае, че съм способен и не ми е проблем нито да се скарам с всички за отрицателно време, нито да закъснея с доста солидно положително време:)… Стискайте палци утре да е малко по-свежо и по-хладно щото ще издивея!

Иначе имаше и хубави неща: Видях се с Павчето, което вече не просто говори ами ГОВОРИ! Преди два дни казах, че вече му се разбира доста добре, но това беше впечатление от преди седмица. Сега си говори много сладко, прави си и изреченийца. Педагога на яслата е казал, че е от сладурчетата дето най-много плямпат(на чичо си се е метнал и като сладурщина и като общителност:)). Също ходих да си денсам с Неди(един от сърдитите) и ми беше много приятно, макар и постоянно да ме гледаше на криво. Бяхме си в нашта зала и се чувствахме много добре. После се присъединиха Георги и Ралито и си напрайхме груп..а.

Бе шарена работа…

Днес беше един много дълъг, изпълнен с приятни моменти ден! Сутринта, разбира се, се бъзиках из бъгавата щайга… След това реших да изпълня родителските заръки и да изчистя с прахосмукачка и всички те му там дезинфекциращи дейности по дома. Когато любимият ми брат звънна да ме чуе, първата реакция беше да заекне, а втората да ме пита дали имам температура. Е, нямах, но можете да си представите, колко страхотно е трябвало да ми е настроението, че да се хвана с такива дяволски занятия като чистене… Както и да е… Направих грешката в ранния следобед да ида на даскало-ей тая жега мноо ме измъчи, ама стигнах аз, за да разбера, че от моя випуск жива душа няма. Е после намерих двама, които се канеха да пият няква гадна водка и още двадесетина в близкото кафене… Къде другаде ако не там!

Това тука си беше само овертюрата – минаваме към предястието. Минах да навестя Дидето на новата и работа(продава сладоледи до св. Никола)та си побъбрихме малко и съм мноо доволен(Диде, да оздравяваш, ей!) след което се запознах с братовчедка ми, която всъщност не мие братовчедка, отидох на кафе и тн. От кафето та на концерт АНТИдрога, воден от все известния Жоро от математето. Там се оказа, че много хора ме познават от някъде, а аз имам смътен спомен за тях… е, сетих се накрая… Ще пропусна големите подробности, но това, което днес разбрах е, че Варна си е едно МАЛКО село(оказа се, че всичките ми приятели се познават с хора, с които би трябвало да нямат нищо общо, ама ей на-имат!). Концерта срещу дрогота завърши с една млада група – Real Faith. Много здраво си избухнах! След това от там се отправих към летния театър, за да гледам Кармина Бурана с моя многоуважаван приятел Веско Гюров. Представлението разбира се беше СТРАХОТНО, само дето балета малко се изложи със синхрона. А, и имаше една птичка, която през цялото време не спря да припява…

Освен това днес се научих да правя и Лунната стъпка и съм много горд:)

Едва ли някой е стигнал до тук, но ако е стигнал, моля да копира това изречение в коментар и веднага ще бъде удостоен с медал за нечовешко търпение!

Немският ми блог, чийто линк виси малко по-долу вече НЯМА да се поддържа! Той се премести на линка, който виждате в началото на този пост. Причината е по-лесната ориентация.

Ех, Владо, Владо, колко кофти е, когато други стават това, което ти си мечтал да бъдеш, а ти от ХР та на 95-хахахаахахах! Прости ми за сарказма ама просто ми стана много смешно! Е, за всички, които не разбират за какво става въпрос – Владо Пасков беше постнал, че е правил тест що за операционна система сме и не щеш ли излязал windows 95(във кошчето за смет), както казваше Кашо в едни по-добри времена… Та момчето съжаляваше, че резултат му не е Slackware Linux… Аз обаче измих срама от челото на OBV-членовете като сам станах въпросния Слак(нищо, че съм на уиндоус и че ще слагам сега съботата Дебиан)… ех, като казах, как я чакам аз тая съботааа….




Which OS are You?

Тъй като, както повечето от вас знаят, съм отдал половината си животец на немския, веднага след родния създадох и аналогичен блог на немски , който в никакъв случай не е превод на този или обратното, макар че първите съобщения са подобни, планът ми е нататък да ги правя различни, така че всички, които скалъпвате някоя думичка на немски – щракнете с левия бутон на мишката върху онова странно посиняло надписче и ридайте!

Аферим му на времето – то си тече ли тече, а ти му се впрягаш ли впрягаш, докато не дойде обаче един прекрасен момент, когато то се изтича точно там, където трябва – ВАКАНЦИЯТА! Бе, казано с две думи – свърши се гърча! Днес ме разпитаха по последните предмети, та дори се оказаха доволни от мен:) Да не повярва човек, колко хубаво нещо може да се окаже времето понякога…

Е, приятели и неприятели, момчета и момичета, бачкатори и лешпери, за всички вас, които като мен се радват на ваканцията дето иде(дойде де) – ДА НИ Е ЧЕСТИТО! А за онези, които ще им се наложи утре да станат рано и да тичкат към работата – не жалете – и за вас ще дойде съботата, която ще удавите в дузина ракийчици, няколко салатчици и още толкова мастичици…

НАЗДРАВЕ ДРУЖИНА и УРРРААААААААААААААААААААААААААААААААА