Знаех си, че няма смисъл да пиша в блога, само защото на Пасков му се чете нещо…:) Сега идва интересния пост:

Вчера бе ужасен ден! Беше последният срок за предаване на папките за изпита ми по немски. Аз разбира се спах спокойно цяла вечер, не за друго, ами защото наистина бях адски уморен. Сутринта се захванах с бачене, ама то да не е като в приказките – за един ден и хоп! дворец – няма такива! Десет минути преди да започне часа по немски аз бях свършил с абсолютно всичко, освен: да си купя папка, джобове, да ги напъхам в папката, да принтирам темата, да я напъхам в джобовоете, като преди всичко това трябваше разбира се да минна стандартните хигиенни процедури. Това само за десет минути, имайки предвид, че принтер нямам, а темата ми се оказа 67-8страници:). Скръб. Освен това си забравих сладурския розов рерайтабъл, от онези гъзарско малките в залата и днеска требе се добера до там да си го взема… Отидох в даскало в часа, след немския. Все още не беше късно – знаех, че Таня също не е предала, защото я видях в залата като излизах – тя тепърва влизаше… Не бях единствен и това ме успокояваше. Видях, че Кирилова има час със З клас, почудих се дали да влизам и накрая реших да изчакам междучасието. То обаче почна, преполови, а Кирилова не ги пусна. И тъй като аз и по програма и по усмотрение други часове нямам, реших да почукам и да вляза в часа й, т.е. в междучасието(държа да отбележа, че беше междучасие, щото тя ще ми бучи във вторник кучката, ама аз ще съм подготвен). Та кучката направи една гримаса на отвращение(наистина отвращава), махна пренебрежително с ръка и каза „Раус!“, демек аут. Комбинацията от трите ясно ми показа, че вече е твърде късно, макар че срокът беше 1. Октомври, а не часовете по немски на 1ви. Няма значение. Аз си тръгнах. Отидох в кафето, разочарован, че цветето отново си е оставила телефона вкъщи и ревностно заиздирвах компания за пиячка. Разбира се, телефонът ми, който бях зареждал почти цял ден реши, че трябва да няма батерия! С много разглобявания и смени на симкартите в крайна сметка разбрах, че със Станко няма да се свържа, че с Владо няма да правим нищо и че цветето е заета. Ванката папарака и той не искаше. Накрая се върнах заедно с Хитлер, Злобил и ЗабравихЙимето през морската пеша. На хоризонт вече бях съвсем сам. Там се запознах и отблизо с един сладур, таралеж. Той първо ме погледна умно, а после реши, че съм страшен, сви се на топка и започна да сумти. Аз реших да го погладя по бодличките, което май доста го изнерви, той подскокна много рязко и ми изкара ъкълеца, който и без това вече се беше изпарил. Палнах поредния фас и се отправих гордо към морския, където взех мъдрото решение да му ударя една ракийка една саладка и бира и половина. Това си беше и идеята. Разбира се, аз твърд алкохол пия рядко и се напивам бързо:) Е, не бях много пиян, но ми беше леко замаяно. Това си беше и идеята – няма да правим зверски истории, я! Лошото е, че като се прибрах у нас реших да отида до Свещенното място и после да си измия зъбите, защото ми се спеше адски много, а вкуса на лук хич не ми се нравеше…

Мамчето обаче реши, че съм ходил да драйфам и затова съм бил толкова прилежен:) Голяма мъка. Накрая разбира се недоизтърпях конското и въпросите и легнах да спя.

Между другото – на Таня папката я взела. Кучката направила същото нещо като при мен, Таня изчакала да свърши. Кучката се направила, че не я забелязва. Таня изтичала след нея и й се примолила. Може да съм идиот, може да съм тъп и да го правя сам на себе си, както смятат приятелите ми, обаче аз имам достойнство. Направил съм грешка и си я признавам. Жената ме изгони с пълно право. После питала за мен. Ако идеята й е била да ходя да й лижа дупето и да се гаври с мен максимално – да го духа. Ако е искала да я взима, да я беше взела. Кат не ще няма да я карам я!

В крайна сметка живота си го правя аз! Ако някой се заблуждава, че може да промени хода на МОЯ живот – и той може да го духа.

Хубавото е, че в Австрия не искат да съм минал шибания изпит за шибания специален клас.

Кофтито е, че за нищо си трошах нервите покрай тая Кучка 3 години…

Ама те нещата се връщат…