lgМъка²

Тъй тъй…

Днес беше тежък ден. Допроверих сутринта папката на Неди. Тя провери мойта. После почнах да търся статии. Намерих един куп, ама обработих само пет. Другите не ми харесаха, а и ме домързя. Вече имам 17 термина в листата и мисля, че що годе връзвам критериите. Няма да бучат много много надявам се. Стоях цял ден пред компа. Пушех, чатих и учих. В хороскопа пишеше да уча. Било важно. Аз не чета ама ми се мярка все между новините… После реших да дремна за два часа, но тъкмо заспах и решиха, че трябва да ме събудят щото не знам кво станало.. дрън дрън чи пляс. Тъй тъй.. Дойде ми мерака да уча ама късно… и накрая ще родя… кой знае къв изрод ще се пръкне… абе какво ми пука, важното е да е на 50% всеки от органите му;)

Кво да ви кажа лудвам вече…

А пък каква седмица се заформя след изпита последния… то не са рожденни дни завръщания празници… голямо шоу ще падне…

аре аррриииввииииидддееерррччиииии на 10мин са контракциите… цигарите де…:Р

Издържах ТОЧНО 60 часа без цигари. Сега си пуша спокойно пред машината… не много спокойно и се завръщам отчасти към стария си начин на живот. Това се отбелязва и с новото ми блогване:)

Какво да ви кажа, животът ми майката си ебал.

С жената не сме оставали на саме от десет дена и днес, когато най-сетне се наканихме, Мерито имаше рожден ден и я уважихме. Естествено, че не съжалявам, че уважихме Мерито, и без това с нея бяхме толкова време в ужасни отношения, т.е. в никакви отношения, че просто нямаше начин. ЧЕСТИТО МЕРИ! Жалко, че и двамата сме така упорити… Надявам се, че ще минем и без извинения;)… Та в общи линии май скапах настроението на компанията с моето скапано настроение… Държах се отвратително с жената, която от своя страна не се държа много мило… Но мисля че прекалих… Na ja, няма само аз да се нервя на нейните настроения…

Трябва да уча за изпита си по немски, ама нямам никакво настроение.

Трябва да пиша за утре реферат по история.

Абе голяма скръб.

Много ми е кофти. Не мога да се справя със себе си.

Скоро ще откача.

Аз го направих де, но скоро ще е в степен, която ще промени живота ми много. Демек ще се друсам с транквиланти и ще гледам празно… Който не знае, че транквилантите са лекарства, вече знае, да не си помислите нещо…

Та в общи линии живота ми се връща към предното.

Вече не съм щастлив.

Имам жена ама не го усещам.

Депресиран отвсякъде.

Идиот пълен.

Старият Ванка е тук.

ИСКАМ ДА СЕ ГРЪМНА!

Защо трябва да съм толкова ебателен

защо трябва да искам толкова много от тоя живот

защо трябва да си мисля че знам колко хубаво ще е всичко

и да знам че само си мисля защото искам ама няма да е хубаво

тази година ще е един голям провал

животът ми ще стане скоро много тежък

а аз ще продължавам да си повтарям че и на мен ще ми дойде времето

ама ще съм под земята като дойде

вече нямам сили дори да мисля философски

мамка му

не можах и цигарите да спра

ама и аз съм едно пълно говедо

да се еба в гъза да се еба….

Честит рожден ден, цвете!

Благодаря ти за прекрасните три дни, които прекарахме…

за следващите, които ще прекараме…

Пази щастието си! Спестявай го;)

не знам… нека мечтите ти се сбъдват една по една…

Връщам се от рожден ден, който прерастна в „три дни пили яли и …“ Беше много яко, хората бяха точни, имахме музика на стойност малко над 5-6 хиляди песни…

Много приятно…

В неделя си изподрахме очите за два часа, ама после мина на всички ни и всичко си дойде на мястото… Няма да го забравя никога… Беше едно от най-прекрасните начинания, които съм предприемал…

Да се отбележи – Ванката не само не се напи въобще, а в неделя вечер дори кара на сокчета:)

Мъка мъка…

Има много за разказване, но няма да ми стигне един час, а имайки предвид дефицита, в който съм изпаднал – имам предвид липсата на сън(цвете, извинявай) и факта, че не съм учил, а и няма откъде абе мъка… смятам да се трупясам на онова меко нещо отдясно, което ме зове ферфюрериш и ме моли да го гушна и потъна в света на сънищата…

Звездно беше, казвам ви!