lgМъка²

Днес ще разкажа нещо. Този път няма(абе има то ама ме мързи) как да ви го разкажа така, че да не схванете за кого говоря. Т.е. на тези, които ме познават, веднага ще им защрака нещо:)

Снощи както всяка вечер бях видимо депресиран и доста отчаян. Фактът, че в чата ръсех само глупости и се правех на шут, опитвайки се да разсмея останалите и надявайки се да прихвана нещо от смеха им, говореше достатъчно. По едно време ме осени страхотната идея, да напиша разказ, ама не някаква импресийка от страничка две, а разказ, така обен, дебеличък да е, да впечатлява, за моята бивша приятелка. Попитах една обща приятелка за трите неща, които й хрумват за нея, като чуе името й. Надявах се да се хвана за думата. Естествено се хванах за думата, но изкривеното ми съзнание стигна до една съвсем различна идея.

В крайна сметка сега пиша криминален разказ(не разбирам нищо нито от жанра, нито от полицейската работа, така че резултатът ще е плачевен). Може би ще бъде един от малкото, ако не и единствения разказ, в който главният герой, именно детектива, е жена:)

Но имайки предвид схемата, която ми се завъртя в главата, ако проявя дързостта да го посветя на нея, току виж се окаже последното нещо, което напиша…;)

Затова се отказах да го посвещавам на когото и да било и сега просто се опитвам да пиша крими.

Ужасно е. Не става. Не ме кефи. Ама защо пък не?

А какво стана с последните ми десетина недовършени проекта ли? Ми, не знам… Някой ден може би…

А какво ще стане с този? Ми то се знае – ще влезе в графа недовършени:)…

Мъка мъка

Аз тоя блог на новинарска емисия го обърнах…

Преди броени минути Огнян Герджиков бе свален от поста си на председател на Народното събрание. Не успях да чуя защо, но им правя чест, че всички станаха на крака и му ръкопляскаха докато излизаше. Здрависа се дори и с опозиционния лидер Сергей Станишев, което според мен беше израз на уважение и солидарност. Браво на децата!

А дали с право е свален или не, можете да кажете вие – аз не съм в течение…

Днес, нямайки какво да правя, зачетох софтуерните новини и се зарадвах много на няколко факта. Единият е, че MS Office 2003 ще излезе с отворени формати, което означава значително подобрена съвместимост с OpenOffice.org. Халелулая!

Другата новина, която се оказа старичка, но чак сега дочух(в последно време нещо на редовните сбирки не съм от редовнтие:() е, че Ричард Столман ще идва в България. Под България предполагам разбират София, но това няма да ме спре да посетя лекцията му. На дали ще ми се отдаде втори подобен случай и съм много доволен. А третата новина, която ми напълни душата е изкоментирана прекрасно от моя добър Приятел Владо Пасков ето ТУК така че просто цъкайте смело, аз няма да го повтарям.

Свободата, Санчо, е като любовта – не я ли защитаваш със зъби и нокти, ще дойде някой и ще ти я вземе, а ти няма да можеш даже да мигнеш в знак на негодувание…

PS: Извинявам се за последната изръсена глупост, ама няма да съм аз ако не кажа нещо изключително идиотско, а вие не искате да се променям, нали така(и да искате НЕ ви питам:))

Култова новина, деца мои! Няма да се учи утре! Новината беше потвърдена и от новините на Мсат в 19 часа. Плачете, деца мои, плачете от радост!:)

Ако трябва да сме сериозни обаче, на мен ми е доста тъжно! Искаше ми се утре да видя старите си приятели и да си поговоря с тях. Затъжил съм се за очите на много хора и това шибано време ми провали плановете…

Ама все пак не е чак толкова лоша новина…

PS: Новината се отнася САМО за общинските училища на територията на Варна!

Какво имам аз?! Торба мечти, торба лъжи – гледам ги и се чудя, коя коя е, а то – разлика няма!

Днес бях неприятно изненадан от една приятна изненада.

Аре стига бе, ще си кажете, но дори и това е възможно. Много време чаках да получа нещо, нещо много скъпо и важно за мен, нещо, което вече мислех за безвъзвратно изгубено.

Днес го получих, вследствие на определени мои действия и това трябва да ме радва. Трябва да се усмихвам!

Но не, аз съм се забатачил в размисли…

Действията, които визирах по-горе всъщност търсеха много по-различен резултат, резултат, който макар и на много различно ниво, вярвам, беше по-ценен и желан от мен, от въпросното важно за мен нещо…

Но явно съм се целил много на високо.

И паднах.

фррррррррррррррррррррррррррр

пльок!

ето така прозвуча;)

Да не говорим, че и мене ме удари шибания грип!

Ама кво да се прави.

Искам да отправя един апел към Мари, ако случайно прочете блога ми:

Скъпа, прати едно мейлче, някой път като имаш малко време да знам, дали всичко е наред, чуваш ли!

Благодаря ти предварително.

Аре до след една депресийка!