Не е тъжно! Прекрасно е, о да, прекрасно е, когато виждаш, когато усещаш истински с всяка една своя клетка красотата на досегашносто си съществуване! Да разбереш, колко много невероятни неща си изживял, да си ги спомниш, да се усмихнеш, да ги прегърнеш, да знаеш, че те не са изгубени, да знаеш… да знаеш, че не са последни! Да, някои неща се случват само веднъж, някои хора повече няма да видя…
Но ти ще останеш, нали феичке?… Какво ли питам – ти ще останеш! Ще останат може би и други, но този път, този път за първи път след моето поредно бягство, аз имам вратичка назад, след моето поредно бягство, аз знам, че пак ще се върна, след моето поредно бягство, аз знам, че има защо да се върна и това ме топли много, влива ми сили да бягам по-бързо, за да извървя пътя си по-бързо, пътя си до теб – до моето истинско аз!
Обичам те!
Вярвам в теб!