Тъй тъй, след школото с даскалката по физическо се спуснахме по познати и непознати морски алеи. В крайна сметка накрая останахме аз Борко и Неди. Отидохме на коледния базар. Беше мъка мъка на квадрат в период в затишие абе какво да ти кажа голяма скръб. После с Неди отидохме, за да си уредя шофьорски курсове. Почвам утре в 8, което си е смърт, щото днес съм на караоке, ама аз сам си избрах тази съдба вечната сънена увтсъ:)

Тъй после Неди си хвана автодрусчето, а пък аз отидох да си платя нета, както и да си пусна едно писмо…. Честно едва си написах името като подател – така ми бяха замръзнали пръстите.

После отидох в Скарлет. Сам. Седнах. Поръчах. Телефона звънна със спешно повикване. Скочих. Платих. Помолих да ми пазят масата. Излязох. Направих двайсет крачки и телефонът отново звъни. Зайби, ние се оправихме. Мъка мъка. Върнах се. Допих си чайчето. Започнах да пиша поредния проект. Вече почва да ме е страх. То че няма да ги довърша няма да ги довърша, ама толкова много неща наведнъж през живота си не съм почвал. Направо съм се разпродуктивирал здраво:).

После се върнах вкъщи и легнах да спя. Закъснях за срещата за дискотеката. Но все пак отидох.

Пих.

Пих.

Пих.

Пих.

Седях под масата и пушех, опитвайки се да танцувам само от кръста нагоре.

Безуспешно. Затова само пуших.

Върнах се към три без нещо вкъщи.

Беше ми лошо. Ама не от пиенето а от дима.

Сега ме боли глава.

Мислех, че е от пиенето, ама и то се оказа от дима. Аз махмурлук до сега един път съм имал през живота си и то от МНОГО пиене, тъй че няма логика…

Та пак заспах.

И сега се готвя за лекция за свободния софтуер да гледам.

Ентър.

Чао ви.

Вашият коментар