Мале мале колко много имам да пиша просто не е истина. Сега започвам отзад напред:

Така днес братлето мина и ми оправи дебиана на бързо:) Имам си вече и звук и скрол и фонетика и ново ядро направо какво ти душа сака! Работи идеално и съм много доволен:)

Както винаги се нервя на даскалите си ама то това е стандартно така че няма да коментирам…

Преди два дни инсталирайки си к3б си ебах майката щото ми преконфигурира цялата система и ми затри логовете на кюто, за които много плаках ама се прежалих…

На Атанасов ден се изложих много жестоко…Не бях ял цял ден и отидохме втори час да запиваме с кеча и компания горе към паметника ама аз несъобразих че не съм ял и направо умрях. Стоях там няколко часа после реших да стана, ама тръгнах назад… направих няколко крачки – опитах да се наведа напред ама не стана. Паднах. Седнах. След 20мин станах и клатуш клатуш към мистрал. Там ме нахраниха поръчаха ми такси и адаша ме прибра… мъка мъка

Новата година… мале сега се опитвам да пиша на БДС, тъкмо взех да му свиквам.. Новата година я изкарах много добре. Беше изключително интересна. Проминаха се доста неща в мен и около мен заради нея, но това не е проблем. Важното е че реших един много радикален проблем тогава…

На именния си ден отидох да загрея сам в Бърбъна. Единият барман – Иво празнуваше и той и си полафихме малко, та ми направи компания и съм му благодарен. Другият – Стоян – отново си смени името та се оказа адаш;)

Намазах, защото ми пусна раммщайн на изпроводяк. Изпих на бързо сто и педесет ром и в много добро настроение закрачих към Сити пица на караоке. Там стояхме цяла вечер и си прекарахме страхотно.

С адаша вече двамата сме на линукс. Той си направи блог. След няколко мин ще сложа линкче.

той е на федора, която е прекръстил на ФеОдора ама карай…

тая събота бях с радина и адаша у бърбъна.

Запознах се с един студент по информатика, който се оказа доста интересен събеседник. Беше разбира се порядъчно подпийнал но ми каза някой прости истини, които аз самият съм казвал а дори не съм осъзнавал.

Работя по няколко литературни проекти, като единият е много активен.

Днес ми казаха че съм добродушен…

Много се обидих.

Получих онзиден едно много трогващо писмо от една много стара приятелка, на която последните два пъти не бях отговорил и вече се беше притеснила за мен… написах и един роман и се надявам да получа скорошен отговор…

Вчера написах едно ново стихотворение, което в общи линии всички харесват, макар и всеки да прави някакви малки забележки тук там… ако реша да се съобразявам трябва нищо да не остане, защото всеки ми прави забележки на различни места. Единствено муш каза, че ужасно – светът продължава да се върти…

Ето го и него:

Очкавам коментарите ви:

Ти

спиш.

А аз стоя и те гледам-

Сънуваш ли?

в тази измъчена вечер

Чуваш ли?

мойто безмълвно ридание

Виждаш ли?

на раздяла уханието

Можеш ли?

Някога да простиш?

Виж,

аз не исках да стане така-

да те оставя,

да те забравя-

не мога!

Чуй,

аз отново ще плача в нощта

и ще викам,

ще блъскам във здрача,

за да те има!

Зимата

взима ни чувствата…

Има ли?

Изход в черупката.

Ще те има!

дори да замина,

ще те има!-

аз само сърцето си взимам…

Вашият коментар