Иван
нд 20 фев, 2005
Имам намерение от няколко дни да избложвам учителката си по астрологи… пардон астрономия тук, но не си струва просто да се гъбаркаш с хора, които са под морското равнище…
С мен не става нищо в най-буквалния смисъл. Спя спя спя и слушам музика. Обзавеждам се с максимално много албуми на Нина Симон, имайки предвид, че имам кофти ограничение на трафика. Но все пак… Така като гледам в най-добрия случай тази вечер или в най-лошия утре сутрин ще имам трети нейн албум.
Животът тотално спря своя ход. Аз също нямам намерение да мърдам. Не си заслужава. Няма за какво. Един приятел каза, че не може да разбере такава позиция и му завиждам, че му е непозната, защото тя е от типа:“Състояния близки до смъртта“.
Но от това не бива да ни е страх. От нищо не бива да ни е страх. Страхът е ирационален. Него трябва да го душиш докато не се стопи до последния квант!
Аз всъщност днес нямам нищо за казване, но тъй като нямам и нищо за правене реших да напиша някоя друга дума тук… извинявам се за изгубеното ви време.
До скоро.
Anonymous says:
Все пак трябваше да дойдеш да гледаш оня филм…
wankata says:
Ако знаеш колко неща трябваше и не трябваше да правя през шибания си кратък живот! Писнало ми е от това вече – правя каквото правя, пък да се срутва каквото ще…
Може би трябваше, но бях зает тогава и се освободих след началото на филма.