Иван
сб 5 мар, 2005
Е, мина се рождения ми ден. Чукнах 19. Остаряха кокалите, скърцат…
Прекарах деня си точно така както желаех! Макар и с леки изменения на плана, които обаче по никакъв начин не ми развалиха удоволствието. Прекарах рождения си ден само с един човек. Но това беше може би един от най-хубавите ми рождени дни, да не кажа най-хубавия. Бях с един невероятен страхотен прекрасен неповторим човек, към който с удоволствие се обръщам с всевъзможни имена – всички имена на добри приказни герои:). Съвсем спокойно мога да я нарека магьосник, защото наистина е такава. Не знам за другите но влиянието й върху мен, характера, държанието, настроенията ми, усмивката ми е толкова огромно и неконтролируемо, че няма накъде. Това, че е неконтролируемо всъщност е страхотно, защото аз не искам по никакъв начин да развалям тази магия.
Нито за миг вчера не се замислих за онези тъжни мигове в живота си последните месеци, не се депресирах, спаружих или каквото и да било. Бях истински щастлив. До момента, в който се разделихме, когато сякаш целия свят изсипа върху ми цялата си злост и отново се върнах в реалността.
За първи път не съм депресиран преди и на рождения си ден, за сметка на това съм парцал след него.
Ужасното настроение и депресията налетяха в мен с пълна сила и сега се чудя как да се измъкна от тях.
Може би трябва да я отвлека, за да може вечно да е край мен:)))))))))))))))))))))))
На дали. По-скоро трябва да се хвана в ръце и да се самозадуша. Защото в мен вмомента няма нищо, което да заслужава да живее. После ще се изграждам наново. Като бебенце…
Не знам, още не знам защо трябва да е така, защо не мога да гледам позитивно през моите собствени очи, защо всичко трябва да ми е черно, завесите да са дръпнати, прозореца затворен, очите тъмни.
Кога ли ще порастна?
А кога ли ще спра да се вдетенявам?
Жоржета says:
Един познат беше написал една приказка, за вълшебното цвете и момъкът който търсел щастието. Ако я нямаш бих могла да ти я пратя. Прочети я внимателно. Там всичко си пише.