Днес се опитах да завържа разговор с моето бивше момиче. Всъщност се опитах да я накарам да се прибере с мен и още една приятелка през морската. Свършихме рано часове. Почти създаде впечатление, че се е навила докато не отказа категорично:(
По-гадното беше друго. Второто момиче се оплака, защото отново само аз ще съм й компания, което си е наистина трагично и аз казах на моето момиче:
- Прецакваш еди кой си така!
- Защо?
- Защото на нея вече й е писнало от мен!
- Ами и на мен!
И си тръгна…
Шибана работа.
Но мен хората ме обичат и аз също ги обичам. Защото го заслужават!
Имам да благодаря на толкова много хора.
Животът е хубав!
А онова бивше момиче някой ден ще разбере, че и аз мога да съм злобен. Лошото е, че аз винаги мисля мащабно и моята злоба ще е много по-публична и много по-неприятна:)… И много по цивилизована…
Горката тя…

Вашият коментар