Стоя си във влака и слушам досадното тракане, което се набива злобно в ушите. Опитвам се да се преборя с друсането, за да мога после да си разчитам. Доста време си говорих с Камен, Явор и Митко, но някак не мога да се съсредоточа. Често отлитам нанякъде. На няколко пъти се опитах да напиша нещо, но белият лист ме убива. Затова реших да си напиша поста за блога сега, макар и offline и на конвенционален лист хартия, та дано ми олекне малко. Пък и Неди вече ми се оплака, че няма какво да чете.
Явор разказваше оно време за някакъв пич, който е подновил поддръжката на проекта си само заради един единствен потребител – та и аз така, пък и имайки предвид колко важен е даденият потребител, направо ми прави удоволствие:).
Имах много идеи за писане, много хубави и лоши неща, повечето вече ги забравих… Малко се отплеснах тука. Ще закъснеем мъничко… час и половина…
Тъй, ще започна хронологично. Проетната ваканция се хванах и направих едно лудо пролетно почистване – лъсках прозорци, чистих килими, дамаски, дрън, дрън. Отне ми двойно повече време от предвиденото и има още доста работа, която чака да й се вдигне приоритета, но съм доволен. Пиша отва по повод предложението на Григи да поствам дори дребните неща, които правя, за да направя things better. И понеже в предния пост бях казал, че трябва да започнем от собствения си кенеф… та затова и започнах с почистването. А ако се отегчавате от това, обърнете се към Григи (ех, колко е лесно да не носиш отговорност(лесно не значи хубаво!)).
После си мислех да пиша персонален, макар и публичен пост с един определен адресат. Ще видим.
А какво става с мен ли? Отново се сринах. Огромен проблем е това. Не му е сега момента. То никога не му е сега момента, ама …. Изгубих всичките си сили и желание за борба. Надеждата и вярата в едно добро и светло бъдеще също се изпариха като топъл летен дъжд – още неспрял, а вече е сухо. Усещам наближаването на големия взрив, когато обаче няма да се създаде вселената, а ще се срине. Персонално за мен. Scheisse!
Днес преди да замина се видях за 10мин със Станислава и тя ми каза, че както винаги нищо не е разбрала, защото говоря много, а реално не подавам никаква информация. Разбирате ли накъде бия?
Нещата всъщност са много прости. На 19години съм, но съм с петнадаесет години по-стар. Така се чувствам, а и организма ми си го казва. Пороблемите ми се трупат един след друг, а съм безпомощен да ги реша. Нервната ми система вече хич я няма, а положението в момента просто я съсипва. Ръчичките ми треперят, цигарите не стигат, а вече не мога да не спя.
Пропускам всичките си възможности.
Не трябва да става така.
Всъщност не съм много сигурен какво трябва. Пътищата до крайната цел са много. Не съм сигурен обаче, кои са специално отъпкани за мен. Знам обаче, че на всички ще ме стъпчат.
Залитам. Правя грешки, повтарям грешки и мои, и чужди. В личен и професионален план. От крайност в крайност. Аман от мен! Не можах да се самомодифицирам. Не можах да стана камък. Не можах да забравя себе си. Изгубил съм почва под краката си отдавна.
Остана ми едничко хубаво нещо, което сигурно сега чете и се притеснява. А може би не, защото вече е свикнала. Но от това ме е страх още повече (от хубавото нещо), защото аз винаги съм бил удавник за сламка. Една вечно повтаряна грешка. А сламката е слаба. Страх ме е да не я счупя, да не изгубя единствената си опора, да не я обсебя, да не се обсебя. Затворен огнен кръг и аз съм пламъка, от който съм изгарян.
Мисля, че вече прекалих с писането. Сега ще си грабна сандвича и ще се хвана после пак да пиша. Но нещо друго;)
Това беше четвъртък вечер/петък сутрин. Не писах.
Е, остава ми още един час у Софията и вече нямам никакви сили да говоря за каквото и да било. Ту има немскоговорящи ама не сме на една маса и няма как да си полафя повечко с тях. На маса за непушачи сме. За втори път. Хипер кофти. Пичовете адски се чудят какво пиша през цялото време и очакват, че ще плюя здраво по техен адрес. Ако настояват още малко и това ще стане.
Стомахът ми е пределно свит. Време е да получа любмата серия от СМСи, за да се усмихна. В тоя град се чувствам както в Германия. Адски чужд. И там бях по график. Като стане десет и се депресирам. Сега е без пет. Мъка мъка
Има нещо, което ми е радикално сбъркано. Аве то са ми много сбърканите неща, ама дълга тема. Пак ще го кажа – аман от мен! Всъщност проблемът е, че освен, че нещо ми е сбъркано, и нещо ми липсва… аве много неща…
Това беше събота вечер.
а това ще е от сега
Така и не си получих серията от смси:((((((((
Успях иначе да си поговоря с единия лектор, този от Магума. Беше голяма каша. Той ми говори на английски, аз му говоря на немски, понеже двамата спрямо тези езици сме в подобно положение. Иначе беше супер интересен разговор, ако изключа, че ми беше трудно да превключвам езиците и от време на време бухах английски думи с немски окончания, но беше много приятен разговор и съм изключително доволен.
Р.М.С.! Ричард Матю Столман – идеологът на движението, гурото! Напълни ми душата този човек. Имам си и снимчица, баш до него и съм много горд – за деца и внуци:) Каза много хуабви неща. Много лоши. Много тъжни и обнадеждаващи. Каза, че БГ не трябва да влиза в подобна недемократична структура като ЕС. Всички ръкопляскаха. Аз не. Да, не е демократична, няма спор. Верно опитват се, ама не става. Но ако не влезем, не можем да се опитаме да повлияем положително на структурата. Така че това за мен не е решение.
Напсува собственото си правителство. Всички ръкопляскаха. Аз повече от всички.
Естествено вдъхнови всичкини да се борим за идеята си! Аве какво ще ви разказвам, тя сигурно е публикувана някъде. Като намеря къде и ще ви пусна линкче да разберете що е то столман. Има и филм, така че и него ще пусна като го фиксирам в мрежата.
Ашкулсум.
Отивам да ям.
PS: мързи ме да проверявам за печатни грешки;) Сигурно са много:( Сорка батка:/

Вашият коментар