Иван
чт 12 май, 2005
По-упорита си отколкото бих могъл да давам отпор:) Вече ще се обръщам лично към теб в блога си, защото просто никой друг не го чете(ако има други, обадете се! Тея коментари за какво са там?!)…
Аз отдавна се каня да напиша този персонален пост, ама точно вмомента не знам какво да пиша в него, а когато знаех, ти не пожела да изчакаш да го напиша…
Смятам и пресмятам възможности. Търся себе си и бягам от другите – те и без това нещо не преритват за мен…
Чудя се в кой свят живея и се опитвам да пиша, но отново се провалих още преди да съм започнал и ме е много яд…
Никога няма да напиша нещо свястно, достатъчно свястно, че и аз да му се кефя даже… И нещо достатъчно завършено, че да има край… Аве мъка, мъка, нали знаеш;)
То, животът, си и*ал м**ката, ама какво да се прави… Нещо съм се сбъгал, ама ти това го знаеш… Мога да ти разкажа и за медиумските си способности, ама ти и това знаеш… Че съм телепатКА на всички ни е известно… И то пак неуспяла – хората натрупаха богатства с тея дарби, пък аз стоя и си псувам стомаха… мъка мъка
Ама ти и това знаеш(мъка мъка)
И такива ми ти работи…
Мога също да спомена колко много те обичам и колко много държа на теб(щом пиша този пост сега) и какво прекрасно ангелче си и колко магия има събрана в малкото ти сърчице и как вълшебната ти усмивка разтапя моето, ама ти и това си знаеш…
Затова просто няма да го казвам;)
{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}
Magdalena says:
az cheta…