Да! И такива неща има! Ти знаеш по-добре от мен, де, винаги си била позитивен човек, колкото и да не го вярваш;) Сега смятам да се върна назад в близкото и далечно минало и да си спомня това онова, неща, които като никога, са положителни, приятни, незабравами… Вече знам, че никой не чете(няма коментари под последния пост), така че продължавам смело да пиша на Ти:) Предполагам няма да се учудиш(аве тая дума така и не я научих как се пише) ако повечето от тези спомени са свързани с теб:)
Нека започнем от вчера:) Още ме е яд, че онези снимки не станаха добри, ама ще наваксаме:))))(Онези с вятъра:))… Их ама и аз все от негативното… Естествено прекарах един изключително приятен, за жалост изключително кратъ… абе стига с това негативно!!!… час с теб:) И съм повече от щастлив:) Повече такива часове трябва да има, че скоро и минутките ще са ни ценни и ще са си цяла вечност, която ще пазим като очите си, защото друга няма да имаме… пак песимистнича… аман от мен!…
А що се отнася за другите снимки – те наистина са много хубави! Естествено, че са:)
И нека се върнем назад във времето.
Естествено ще започна с негативното:) Ние скоро си говорихме за онзи момент…
Когато ходихме на танци(не се муси!) и ти казах, че си малко сладко гномче, а ти ми се обиди(жалко, че не си виждала графичната среда;))… Ако не беше онзи тежък за мен миг(няма да забравя реакцията ти, която остави завинаги отпечатък в бедната ми душичка), нямаше да се сетя за феичка и да ти викам така:) А то толкова много ти пасва, феичке, не мислиш ли?:) Магическо е! И ти си магия!:) От най-добрите:))))))))))
Нека се върнем сега някъде във времето…
04.03.2005 Онзи рожден ден, който „не празнувах“ – та това си беше най-прекрасния празник на света! С теб:) Какво повече може да иска бедния Ванка… И онзи прекрасен Асеновградски Мавруд:) И онази разлята сангрия:( И прекрасните ни разговори, които ще запазя за нас:)
И си говорихме докато не ни се затвориха здраво уморените ни клепачи и не заспахме мигновено… Беше толкова … толкова… ти си знаеш;)
Другаде във времето…
Всяка събота и неделя имахме по един час само за нас и за неутолимата ни денсстраст:) Беше великолепно:) И знам, че животът ще ни предостави още много възможности да повторим тези мигове…
Някъде във времето
На една пейка
Море
Зелено
Пролет
Ти
Аз
Разкази за един живот… два…;)
Корем:-/ И това помня… Нали ти казах, че съм песимист от класа :P
Абе животът е хубав, ти си хубава, следователно – ти си животът(поне за мен)(Понякога логиката може да бъде толкова логична!!!)
Обичам те!

Вашият коментар