Иван
чт 9 мар, 2006
Днес ми хрумна идеята да зарадвам няколко мои приятелки с едно осмомартенско есе посветено на жената. По-голямата част от есето е едно и също за всички тях, но заключителната част реших да направя различна за всяка една от тях. Всичко без въпросната заключителна част си позволявам да публикувам тук. Надявам се да ви хареса дългото четиво:
Имаше на времето в зората на демокрацията един вестник „Жената днес“. Сигурно още го има. На мен обаче все ми се иска да поговорим за жената утре. И понеже ние (мъжете) сме свикнали да ви обръщаме внимание само при следните неприятни обстоятелства:
0. Прави ни се секс;
1. Имате празник;
2. Носим лоша новина вкъщи;
то аз възнамерявам да се възползвам от обстоятелство 1. и да споделя малко крилати мисли, които тутакси ще бъдат така добри да кацнат на пръстите ми (ей, не се опъвайте, жените искат внимание!).
Не, не, не искам да съм лош на празника Ви. Но не мога да скрия, че един от мотивите на есето определено ще бъде фактът, че подобен празник е по-скоро сигнал за проблем, отколкото истински хубаво събитие, но затова по-късно.
Последното ми обяснение (не в любов) ще бъде, че няколко от Вас (жените) ще получат от мен (М;)ъжа) въпросното есе,
НО
само до една част от него. Една част, която е еднаква за всички, всички жени и най-вече моето отношенеи към тях, техните проблеми, страхове, тревоги, радости, усмивки, празници и пр., а другата част ще е персонална за всяка от вас и най-вече за моите настроения спрямо всяка от вас или поне това, което искам да видите от тях;)
Е, стига глупости. Да започваме!
Камера? Екшън? Първо действие.
Жената вчера.
Жената не е вчерашна. Това го знаем всички. Но малко от нас знаят, че днешната жена е вчерашна. Защо ли? Защото днешната жена се опитва да разбие устои, градени хилядолетия. Дали това е лошо? Едва ли. Аз съм бунтар по природа. Не смятам, че разбиването на рамките е лошо. Но винаги си има правила на играта.
Жената вчера беше домакиня. Била е такава от зората на своето съществуване. Съществува ясно разпределение на труда. Силният, мъжът ловува, носи манджарето, бие другите мъжкари, които искат да му вземат кокалчето, респективно жената и плюе, когато говори(и не само).
Прометей обаче дошъл на земята и направил много лоша услуга на жените. Показал огъня на техните покровители, които веднага видяли изгодата. Досега жените само раждали и гледали деца. Мъжете носели храната. Откакто обаче храната можела да се готви, вече ставало по-сложно. Естествено отговорността пада върху жените. А те от своя страна правят секта наречена АнтиПрометей. Чува се, че съществувала до изобретяването на електрическия котлон, когато сектата била разтурена, а част от нейните поклонички създали нова секта с името АнтиЕдисон!
После дошло земеделието. Естествено не малка част от работата отново пада върху жените.
Въобще жените вършат всичко, а мъжете само опъват лъка, плюят бият и плющят. Това е картинката на жената вчера.
Изводът?
Мъжът е пълен изрод. Неандерталец до мозъка на костите си(слухове твърдят, че това било единственото място, където се срещал зачатък на тази сложна сива тъкан;)) и абсолютно неориентиран дебил, който обаче си гледа много добре интересите, а жената от своя страна е влюбчива и наивна, респектирана от силата на ответния пол газелка, която или трябва да върши всичко това или рискува да гризне дръвцето.
Животът преди всичко. Това все пак е жена. Жената не може да рискува своя живот. Това означава да рискува живота на народеното си потекло или пък на нероденото си още такова. И така жената се превръща в робиня на мъжа. От изобретяването на огъня, та чак до изобретяването на електрическия котлон. Фактите посочват, че и след това положението не остава розово.
Стоп камера!
Сега си представете една застинала картинка. Едно типи. Пред него накладен огън с едно гърне на него. Пред гърнето с черпака в ръка една млада красива полугола жена, загърната с бизонска кожа. На гърдата й увиснало сукалче. Около нея тичат две дечурлига с акъл като моя, но на възраст подходяща за акъла, а трето се подава през дупката на типито уплашено и се чуди дали да се заиграе или да се гушне в мама и да си поплаче, че е такова мъниче в този голям голям свят. Сега дайте малко zoom out. Виждате ли в далечината двамата мъже, които на един кол мъкнат поредния бизон за разфасоване. Точно така, на един кол на рамото. Е, нямаше нужда да споменавате, че единия си бърка с другата ръка в носа, а другия плюе пеперудите, които прехвърчат пред него, изхилва се гадно, изсумтява нещо на другаря си по оружие и отново заплюва някоя невинна пеперуда. Да, верно аз го споменах, не вие, както и да е. Картинката вече мисля, че стана ясно. Сега нека направим завъртане на 180 градуса.
Ало, операторката;) А, благодаря ти.
Сега забелязвате ли как докато камерата се върти, изведнъж тази картинка изчезва, заместена от жената днес.
Ей, ей, ей, стоп! Идеално. Точно 180 градуса. Жената днес в близък кадър. Знам, че го виждате, но аз да резюмирам набързо, да не би някой детайл да ви обягне.
Жената днес е с долнище на свободен анцуг, а за горнище има широка разпусната блуза. В едната си ръка държи бебе на рамо, което току що се е напапало и сега трябва да се оригне. Жената днес отбягва да гледа рамото си, защото знае, че отново трябва да пере, а вече няма нерви за това. В другата си ръка държи дървена лъжица, с която бърка нещо пържещо се, което трябва да бърде прибавено към нещо печащо се, което пък трябва да бъде смесено с нещо варящо се, както и да се сложи сладкиша после експресно в кухнята, че мъжът й не може току така да увисне само с основно. Трябва и супичка, трябва и десертче. И целувки и милувки. Изморен е от много работа цял ден горкичкия – няма как…
О, ама вие да не си помислихте, че това е цялата картинка?! Естествено, че не! На едното рамо казахме, че има бебе, а на другото е естествено телефонната слушалка, която обикаля с нея от час и половина из кухнята. Първо половин час трябваше да обяснява на русата секретарка на шефа как да изкара всички отчети от последните три години от компютъра и да ги принтира за новото отчетно събрание породено от внезапната данъчна проверка, а след това повече от час вече утешава съседката, чийто мъж първо се напил, после я набил, а накрая я напуснал. Тя горката била толкова разстроена от третото, че нашата съвременна жена не могла да не я съжали. Обясненията обаче, че той е тъп кретен без капка мозък и е от семейство -завъри, постингнали само временен ефект. Минутка след това, тя се сетила за последното цвете, което получила по случай… годежа им и отново избухнала в плач. Но нашата съвременна жена упорито продължава да поддържа своята съполничка, която имала нужда от моралната й подкрепа. Това обаче ни най-малко естествено не пречи на картината да се появи още един обект, а именно второто дете, което я дърпало за ръкава и тъжно я подканвало по-бързо да сложи сладкиша във фурната, за да може то да си го излапа преди тати да се е прибрал;)
В цялата тази суматоха жената днес успяла също да пусне три перални, да простре две, да провери четирите си пощенски кутии, да отговри на близо 70% от писмата, да провери конвенционалната поща, да плати сметките, да почати с най-добрата си приятелка, която вмомента била с любовника си в Рим, да нашамари два пъти малкия, да преспи три пъти бебето, да измие всички съдове, независимо, че нямало никакъв смисъл, след като след 10минути отново щяла да бъде пред пълна мивка, да прибере всички, повтарям ВСИЧКИ играчки от пода и дори да изпрахосмучи… набързо. Вмомента, в който тя седнала за първи път от шест сутринта, мъжът й звъннал на вратата. Тя подскочила уплашено, отключила и без да го погледне попитала: „Ти ключ нямаш ли?“
- Надявах се на една целув… – опитал се да каже мъжът, който от вратата искал да си изпроси милувките, но осъзнал, че никой не го слуша. Естествено за всичко е виновна жената.
Нея постоянно я боли главата. На нея не й се прави секс. Тя по цял ден стои вкъщи и нищо не върши. Нейните приятелки са най-дразнещото нещо на света. И дори не поглежда мъжа си, когато го посреща след дългия отегчителен ден на бюрото. МОЖЕТЕ ЛИ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ КАКВА НАГЛОСТ!
И така жената става онази, която по цял ден нищо не прави, само иска пари и се оплаква, а мъжът остава един незадоволен трудовак.
Тук се намесва и съвременната любовница, но за нея някой друг път.
Какво? Не ви чувам? А, ама това не било жената днес, а после жената вчера в модерен вариант? Така си мислите вие. Сега идва и най-интересната част.
Стига с тая камера! Уволнена си!
Жената днес – безкрайното лутане между мечтата и реалността
Вие не разбрахте. Не обърнахте внимание на момента с телефона. Жената днес не е просто домакиня. Тя е работеща домакиня. Дори, когато е в майчински пак е работеща от вкъщи домакиня. И не защото няма кой да плаща сметките. А защото желае да бъде жената утре. Желае да бъде самостоятелна, независима, равна в социално отношение, да докаже своята сила – интелектуална, а не само душевна, а понякога дори и физическа.
Част от жената днес дори желае да покаже, че е по-висшият от двата пола. Демонстрира и парадира със своята мисия да продължи човешкия род, както и със способността си да успоредно с това да прави света по-добър, по красив и по-усмихнат.
Жената днес е improve-нат вариант на жената вчера. Към образа й на домакиня са добавени лицата на бизнесдама, политик, трудовак и какво ли още не. Тя е нещо като три в едно. Мъжете пред днешната жена ряпа да ядат.
Жената днес обаче се изхабява бързо. Жената днес поема повече отговорности, отколкото всяко човешко същество би могло да поеме. И се справя с тях. Какво й коства само тя си знае. Но жената днес е в пъти по-неизгодна позиция. Отстоява я само, защото е драпала за нея хилядолетия. Жената днес се лута между реалността на домакиня и мечтата на директор в мъжкия свят. Ежедневието й е изпълнено със шпагати между тези две нейни поприща. Жената днес рядко осъзнава, че тя всъщност прави живота си не по-пълноценен, а просто по-сложен. Но жената никога не е била просто същество. Напротив. Тя е в пъти по-сложна от мъжа и може би точно затова й харесва този объркан и заплетен живот.
Аз обаче обичам жената днес. Затова искам да поговорим за жената утре. Защото вие, приятелки мои, сте жените днес и жените утре в едно. На вас се надявам да запазите жената такава каквато я обичам и от жената Шпагат да я превърнете в жената утре!
И все пак пред какво изпитание всъщност Ви поставям?
Жената утре
Жената утре е като konqueror. Това е файловият мениджър на KDE. Той беше замислен да бъде лек, фееричен и елегантен, бърз и удобен. Изключително полезен и любимо сечиво на всеки един потребител на KDE. С малки изключения(удобен не пасва за определение на жена например), Бог е имал същите претенции за жената, която е създал. Получава се обаче нещо съвсем различно. Поради така наречения overprogramming т.е. пренасищане с програмен код, нашият файлов менджер днес е тежък и тромав, елегантността му е само загатната, а от любимо сечиво се е превърнал в болка за себе си и всеки потребител. Жената днес също е пренатоварена и претрупана. Със задачи, отговорности и и и какво ли още не.
Но надежда има и за двете!
Ето как аз виждам жената утре:
Жената утре е равнопоставена на мъжа. Тя получава равни пари, за равен на мъжкия труд, напълно свободна е да упражнява професията, която желае да практикува, грижовна майка е и любвеобилна съпруга. Жената утре е усмихната и жизнерадостна, от нея струи щастие, светлина и любов. Жената утре е стимул за всеки един мъж на тази земя да се развива и да бъде добър, да бъде добър спрямо нея и спрямо всяко едно същество на тази земя, да се опитва с всички сили да прави света по-добър и да помага на жената утре да прави същото. Жената утре е ангел.
Но Вие всички вкупом ще кажете:
– Ало, сладък, чакай бе, ама това си е жената днес!
Не, не и не!
И знаете ли, любими мои дами, къде е разликата между жената днес и жената утре?!
Еми не знаете, затова ще ви кажа!
Разликата е в МЪЖА!!!
Ало, операторката, двойна заплата! Моля те душко, айде само още един кадър. Обещавам повече да не правя така!
Ох, нави се – страхотно нещо сте това жените!
Така, съкровище, сега задачата ни е следната. От онази позция с телефона, трябва да завъртим камерата три пъти на 360 градуса. Следиш ли ми мисълта? Получава се един водовъртеж от размазана картина и когата камерата спре… виждаме жената утре!
А жената утре изглежда така:
В кухнята се е появил втори субект. Мъжът. Той държи бебето на рамото си, което току що е било нахранено от жената утре и трябва да се оригне, за да не го свие стомахчет, защото никой не обича децата да плачат. В същото време, той си играе с малкия дивак, който тича ту при майка си ту при баща си и се опитва да го залъже, докато сладкиша се опече, защото иначе става страшно. Знаете какви зверчета са децата, когато им се яде сладко. Вижте мен!
Докато жената утре е хранила мъничето, мъжът е нарязал лука, картофите и морковите и ги е наредил на плота до печката, за да може жената утре за нула време да приготви тайнствените манджи за вечеря. Тя от своя страна за благодарност е сложила във всяка една от тенджерите по една капка от тайнствената подправка наречена любов. Тази добавка прави храната не просто фантастична, а направо манна небесна! Жената утре отдавна вече е приключила със всички мейли, успяла е дори сама да принтира и прати по пощата годишния отчет на шефа си, който на следващия ден се връща от командировка и ще бъде приятно изненадан от прекрасно свършената работа и сега се опитва да успокои приятелката си, която отново е имала неприятен спор с мъжа си, който е изключително изнервен заради това, че няма работа и тя го издържа вече месец и половина. Но приятелката е притеснена повече за мъжа си отколкото за себе си, защото тя е сигурна в любовта му и желанието му да се справи, но усещането му за слабост и накърнено самочувствие, заради това, че се е превърнал в зависим от любимото същество, кеото е отреден да пази и защиатава, я притесняват.
Жената днес е усмихната и ако върнем назад каретката…
Колежке? Благодаря…
ще видим, че когато мъжът се е прибрал вкъщи, тя го е гушнала, цункала, усмихнала му се е до уши и му е казала да си провери пощата, където му е пратила сладка картичка в отговор на неговото любвеобилно писмо, което той е стъкмил с огромно желание в обедната си почивка, докато колегите са били на по бира.
Ето това е жената утре.
PS: Уводът малко се разминава с изложението и заключението, но както знаете, аз пиша каквото ми хрумне на момента, така че моля да ме извините, а що се отнася до зачекнатите, но недоразвити теми в увода – оставям ги на вашето въображение!
Честит празник на всички дами!
Случайна says:
Много е сладко това, което си написал, Ванка. Да ти се чуди човек откъде знаеш толкова неща за жената вчера, днес и утре:)) Накара ме да се усмихна. Харесва ми мъжът утре:))
Киров says:
Абе Ванка трябваше да го gzip-неш, че да го четем по-бързо.
se7en says:
хехех, свежо Ванка! Допадна ми!
И нека пожелателната нотка в текста да се сбъдне!
Heth says:
good one.