Иван
вт 21 мар, 2006
Ти който си във сърцата, нека твоята дума бъде моята воля, нека моята въля бъде моето действие, нека моето действие бъде чуждата усмивка, нека чуждата усмивка бъде моята усмивка, нека моята усмивка бъде светлина, нека светлината посочва пътя, нека го извървим, нека други го извървят с нас, нека целите ни са различни, нека различията ни обединяват, нека всяка цел бъде постигната, нека всяка цел бъде добра, нека добротата на целите да не е относителна, нека светлината не престава! Да бъде!
Тази молитва беше своеобразен край на един спонтанен ритуал, който извършихме преди броени минути с Рали. „Случайно“ видях името на една песен на Ивана – Добра среща, приятели. Помолих Рали да ми я изтегли и много се разчувствах. Започнах да обяснявам колко много обичам толкова много неща и вярвам и прочие… В един момент започнах да обещавам. Обещавах нещата, които искам да изпълня, които знам, че имам волята и силата да изпълня и си ги обещах, защото за мен обещанието е нещо свещено – дадено веднъж, то трябва да бъде изпълнено. Не обещавам, ако не мога да изпълня нещо. Обещавах си пред нея, за да може да не се опитам да избягам от думите си, защото вече някой друг ги е чул.
След това започна тя да си обещава пред себе си и пред мен. Накрая казахме на глас тази също толкова спонтанно измислена молитва и направихме знака на езика на глухонемите за обичам те, отправен към целия свят!
Това се оказа нещо много повече от просто думи. Пречиства те, дава ти яснота за целите ти и сила да ги изпълниш, чувстваш се лек и можещ, сякаш няма планина, която да не можем да преместим вече! Реших да го споделя с вас, защото е наистина невероятно усещане – това е първата стъпка на осъзнаване. Думтие свършиха тук и пак тук започна действието, и не от утре, а от днес!
Който има смелостта да изрече на глас обещанията пред себе си и пред някой близък, нека го стори и нека те го водят в живота…
Обичам Ви!
Случайна says:
Ванка, това е много хубаво. Много, много хубаво.
Таня says:
Ванка, наистина е много хубаво
И за мен беше удоволствие да го прочета…
Bili says:
Написаното е наистина страхотно.:)Осъзнаването е изключително важна стъпка. В момента чета една невероятна книга – „Монахат, които продаде своето ферари“ на Робин Шарма. Горещо я препоръчвам на всеки, който е решил да намери себе си.:)Ето и кратък откъс от нея:
„…Джулиън забеляза чайника, които бях поставил на масата до него и започна да налива в празната ми чаша. Чашата се напълни догоре, но той продължи да налива! Чаят започна да се стича по чашата, в чинийката и после върху скъпоценния персийски килим на жена ми. Отначало наблюдавах мълчаливо, но след малко не се сдържах и казах:
- Джулиън, какво правиш! Чашата ми преля. Колкото и да се мъчиш, не можеш да налееш повече в нея.
Той ме изгледа изпитателно.
- Моля те, не приемай това погрешно. Изпитвам истинско уважение към теб, Джон. Винаги е било така. Но също като тази чаша, и ти изглежда си препълнен със собствените си представи. И как може да налееш нещо ново, ако първо не изпразниош чашата си…“
wankata says:
Радвам се, че ви е харесало! Деца, моля опитайте това вкъщи, както се казва – безопасно и много приятно нещо:)
Били, откасът наистина е хубав. Леко брутално, но изключително нагледно. Като се върна ще я изнамеря книжката и ще я прочета.
Благодаря ти! Благодаря на всички ви!
Да бъде!
Григор says:
Много добро!
Симион Патеев says:
Wankata:
„Който има смелостта да изрече на глас обещанията пред себе си и пред някой близък, нека го стори и нека те го водят в живота…“
аз:
Понякога трудно се събира смелост, дори за изричането на обещания пред себе си…
wankata says:
Наистина е трудно. Аз бях в някакво много особено настроение и започнах някак си … просто беше нужда, вътрешна потребност, Рали от своя страна малко трудно започна, но когато събра сили и започна, вече нищо и никой не можеше да я спре, както вече не може да я спре и да прилага на практика нещата, които си обеща…
Така че, да, трудно е, но не е невъзможно – поемаш дълбоко въздух, преглъщаш и казваш първото изречение – от там всичко става толкова естествено и непринудено, че дори после можеш да се почудиш защо толкова дълго си се страхувал…
Bili says:
Великите неща са прости, т. е. изчистени. Необременени. И да бадем щастливи е просто. Въпрос на нагласа и вътрешно усещане. Проблемът е , че често, да не кажа през по-голямата част от времето си, ние забравяме за тази простота и сами си правим живота сложен. Взимаме се много насериозно, страхуваме се. А човешкият живот е смешно кратък. И няма време за страх. Човек трябва да пречупи себе си и да скочи. То е както преди да влезеш във водата. В началото е гадно и студено, кожата ти настръхва, стъпваш като на бодли, но в момента, в които решиш да скочиш, всичко се обръща. И си казваш:“Ама то било прекрасно!“ и през ум не ти минава да излезеш от водата. Ставаш като дете. Колко много можем да научим от децата. Забелязвали ли сте как дете се радва на нова играчка? То й се радва тук и сега с цялото си същество. Не се страхува за утре. Колко странно и нелогично е, че като дете всеки от нас се е радвал по този сащ непринуден начин, а с времето е отвикнал от него. А това се slucvа, тъй като постепенно pocvaме да се взимаме много насериозно. И въобще работата става дебела. А е толова просто. То е като миг на просветление. Точно както и ти си го усетил.:)
И в заключение, на ум ми дойде една гениална мисъл на Айнстайн: „Нещата трябва да са максимално прости, но не повече.“
:):)
Теди says:
Удари в земята всички езотерични философи.Докато четях ми дойде на ум една история за един будистки монах,после се сетих друга….ако сега почна да ги пиша ,ще трябва да си вземеш отпуск да ги четеш.Свети Франциск от Асизи има подобна молитва.Твоята ми прозвуча като осъвременен и подобрен вариант.Във всички случаи-дай боже повече хора като теб.Намасте!
wankata says:
Теди, аз имам един работен ден в седмицата! До неделя вечер съм свободен:) С удоволствие бих чул историите!!! Това съвсем сериозно!
А и какво означава „Намасте“?