Иван
сб 25 мар, 2006
Реших да споделя с всички вас обещанията, които дадох пред себе си и пред Рали. Някои ще го нарекат висша форма на ексхибиционизъм, а аз ще го нарека просто прозрачност – най-добрият начин за оказване на контрол. Прозрачността е в основата на всяка една истинска и уважаваща себе си демокрация. И тя започва от индивида. Ако тези, които ме познават видят, че се отклонявам от завещаното тук, моля да ми посочат грешките, за да мога да ги поправя докато е още време…
Искам също да предупредя, че нещата започнаха малко отсредата и малко нашега, така че първите обещания са странни (Обяснявах, че станах като „царя“ и оттам се тръгна…):
но обещавам всеки имот дето съм си го построил, да го построя с честно изкарани пари;
обещавам, с каквото и да се занимавам, да не взема нито един рушвет, било то за да сменя по-бързо гумата на нечия кола или за да продам някой завод на безценица;
обещавам никога да не убивам, за да постигна целите си…
и никога да не позволя някой да нападне използвайки нашето въздушно пространство…
склонен съм да позволя защита…
обещавам първо да търся решение на проблема и после да търся виновните (освен ако виновните не са ключа към решаването на проблема;));
обещавам да помагам когато мога и когато не мога да се опитам да намеря някой, който да може;
обещавам любовта ми към българия да не прераства в омраза към друга държава;
обещавам да не мразя немците; не обещавам да ги обичам;)
не обещавам да изпълня мечтите си, но обещавам да се опитам;
не обещавам да не забравям хората, но обещавам да им помогна, когато ме потърсят, дори да съм ги бил забравил вече и при условие, че помощта ми няма да е в ущърб на невинни(т.е. ако ми кажеш да убия Mr. X, щото не ти харесва новата му прическа обещавам да не ти помогна);
обещавам никога съзнателно да не нарушавам морала си и да не предавам ценностите си;
обещавам ако го сторя несъзнателно, някой ми го посочи, докаже ми, че е прав и мога да поправя грешката си – да го сторя;
не обещавам да съм безгрешен;
обещавам да се опитам да не повтарям грешките си;
обещавам да спра, когато трябва;
и да разбия стените, когато няма кой друг и пречат;
обещавам поне още един път в живота си да обичам;
не обещавам да не спра да обичам.
Сега ми се струва, че има и много други неща, които искам да обещая, но нека оставим времето да озрее в мен… Може би някой ден тук ще има пост Обещания2…
Усмихнат ден!
Григор says:
Завиждам ти, Ванка.
Не че не съм си обещавал почти същото – а ако не вярвах в него, не бих си го обещал.
Но ти завиждам за това, че го правиш за може би първи път. Като да покориш някой горд планински връх за пръв път е.
Стискам ти палци! :-~
wankata says:
Благодаря, Григи, наистина е страхотно, макар че съм поизбягал от някои важни неща, затова пред една камера използвах да си обещая нещо друго и сега ще използвам коментара да го кажа, а пък друг път ще пиша пост…
Обещавам си да си взема изпитите в СУ, да вляза, да изляза в срок и да си е заслужавало(Което напук на всички твърдя, че зависи само от мен!)
А, и да отбележа – първият път не винаги боли!