Брегът, на който те оставих-
свеж от приливите неуморни,
сушата все още брани
от вълните толкова безотговорни.

Брегът, на който те оставих-
затвор между водата и скалите-
ах, как се молих да забравиш
болката така дълбоко впита.

Брегът, на който те оставих,
с рисунки в пясъка отмити-
брегът пред който се удави
и във вечност ти превърна дните…

които заедно градихме

Иван Иванов – Ванката, 14.06.2006

PS: Не гледайте препинателните знаци, че мъка мъка…

3 Responses to “Пясъчни замъци”

  1. 4:24, 18 юни, 2006 р.
    Vesko says:

    Защо отново преминаваш в тъжната гама?

  2. 4:48, 18 юни, 2006 р.
    wankata says:

    Нещастието е градивно.

  3. 8:12, 21 юни, 2006 р.
    Vesko says:

    Градивно за един миг и носещо облекчение на болка, която се страхуваме да погледнем в очите…

Вашият коментар