Иван
пн 19 юни, 2006
Не искам да летя.
Не искам да летя.
Не искам да летя.
Не искам да летя.
Не искам да летя.
Само мигове отлитат
и птиците на юг,
но никой мен не пита
дали не искам да остана тук-
като пирон дълбоко впит в дървото,
като боклук
незнаещ за какво е тук…
Не искам да летя.
Не искам да летя.
Не искам да летя.
Отлита само младостта,
отмира с нея бавно любовта-
такава е била явно нашата съдба:
да стоиме на въженце вързани
за таз земя,
защото пак повтарям:
„Аз не искам да летя!“
Иван Иванов – Ванката
19.06.2006, Варна
itilien says:
Това е хубаво!