Иван
ср 6 сеп, 2006
Само звездите остават
над сивата пепел на моя живот
и хора във черно опяват
над тъмнокафевия гроб.
Само звездите не плачат,
защото отивам при тях,
сухи въжета се влачат
по лепкавия земен прах.
Ковчегът положен в земята.
Духът над света извисен.
Ще го помнят по делата,
ще се молят да бъде спасен
от съдбата отново да бъде прероден.
Иван Иванов – Ванката
03.09.06 Варна/София
itilien says:
Добро е! Поздравления!