Моето малко момиче всеки момент трябва да кацне(а може би вече е кацнала…) във фьорде(май вече му е време да хвана картата и да видя къде аджеба е тоже дзверо) и чака някой да се смили над уморената й душа и пищящите от полетите тъпанчета и да я прибере в интерната. С куп дрехи на гърба в стил „ша ва еба в летищата и правилата аз!“, с 3килограмов лаптоп, куп дискове и кабелаци натъпкани в една не до там елегантна чанта, преметната през рамо, раница, натъпкана с каквото ви хрумне и куфар, в който може да се събере два пъти премина половин европа, за да отиде там нейде из норвежко, където макар всички трудности, макар утрешното ставане… за нея ще да е днешното ставане в 8, вярвам, че ще научи и изживее неща, за които аз мога само да си мечтая, че ще ми споделя, че и аз да намажа малко:)))

Лягай спиш бейби и се адаптирай бързо (Не бе! Недей да вадиш адаптора за телефон! Да се адаптираш казах!;))))

Обичам те!

One Response to “Нашето малко момиче вече е голямо”

  1. 11:46, 22 април, 2011 р.
    buy advair online says:

    Individuals who stop taking Desoxyn after taking high doses for a long time may suffer withdrawal symptoms, including extreme tiredness, depression, and sleep disorders. ,

Вашият коментар