Вчера беше един много депресиран ден. Вчера трябваше да се ходи на дискотека. Поканиха ме(вервайте ми), но на мен не ми беше до това. Вчера не се отиде на дискотека. Студено бря, студено та чак се отказаха. Днес Радост прави купон на вилата си. Поканиха ме(Вервайте, щот друго не ви остава). На мен вчера не ми се ходеше. Днес ми се ходи. Ама някак и не ми се ходи. Страх ме е, че ще скапя настроението на всички. Но пък днес е слънчево. Вчера не беше. Днес обаче пече. Пак е студено днес като вчера, но пък днес е усмихнато. Слънце, колегата от небесата днес ще те замести, за да разкара вчерашното лошо настроение. Днес. Вчера. Има ли значение. Важното е, че утре ще ми е кофти. Слънцето днес… вчера беше… ми писа:))) Много ме зарадва и махна един огромен товар от мен, щото вече бях взел да се притеснявам… Надявам се всичко с нея да е наред, щото аз заспах преди да можем да си поговорим… Ама днес… утре… някога…

Времето става само за едно – да ходиш го ебеш у гъзо!

И мтрълугичнуту и нйемтрълугичнуту! Сианска му рабутъ!

Туй то матриала свърши!

Вашият коментар