Иван
нд 26 сеп, 2004
Замечтани погледи. Отдалечаващи се викове. Скърцащ под. Стръмни стълби. Мокър пясък. Студена вода. Безпределност.
Полетях на крилата на фантазията, зарязвайки Детито, Мерито и Радост(по азбучен ред сте, да не кажете нещо после!) и затичах по гореспоменатия маршрут към плажа, макар и да имам фобия от пясък в обувките си. Защо ли?
Защото видях един гларус, който гордо и напето като Устапанов крачеше по мокрия пясък. Обзе ме огромно любопитство дали оставя следи зад себе си и колко трайни са те?
Следите бяха ситни, едва забележими резки по предходния пясък…
Видях една бутилка, изхвърлена частичка от цивилизацията и върната й обратно. Беше обрасла с водорасли и миди и какви ли не морски твари. От тази плътна обвивка на Посейдон вече не можеше да се види какво има вътре…
Дали и с нас това ще направи времето?
Дали ще оставим следите си?
А те ще се разделят ли или може би ще избледнеят заедно, обилно заляти от забравата на вечно гонещите се стрелки на часовника?
Всеки път като се погледна ми е по-трудно да видя какво има вътре в мен, какво ме мъчи, какво ме радва, какво искам и какво мога, какво трябва и защо трябва, какво ме отличава и какво ни сплотява, какво съм аз и какво си ти… вече ме е страх да надничам и в чуждите сърца, за да не срещна случайно подобно на моето…
А за следите можете да кажете само Вие, читателите… Винаги съм искал да оставя отпечатък в сърцето на хората, на които държа, но странно защо никога не съм се радвал, когато направя, защото той винаги е бил горещ и болезнен, режещ и кървящ… За какво ми е да оставям такава следа?! То по-добре въобще да ме няма!
*усмихва се многозначително*
Дали ще се разделят следите ни?
Нека ги оставим първо да се пресекат!
Хубав ден беше вчера!
Отново показах онази стара груба недодялана саркастична идиотска, детинска, хлапашка страна от моя характер, която мислех, че съм погребал далеч зад себе си… Вчера бях кръгъл глупак и пак беше хубаво… Беше хубаво това, което ме заобикаляше…
Аз и да не бях кръгъл глупак, то пак единственото хубаво щеше да е това, дето ме заобикаля…
Дано ме заобикаля още дълго…
Обичам света
колкото и да е ужасен
колкото и да е жлъчен
колкото и да боли
обичам го
защото не мога
да избягам
от него.
Icko says:
Edin svqt,
ot koito ti ne mojesh da izbqgash,
edin svqt,
shto za teb e prikrepen,
edin svqt,
koito ti ne mojesh vechno da otrichash,
edin svqt za teb predopredelen