Иван
чт 30 сеп, 2004
Ще ме прощавате, че няколко дни не бях писал, но чаках да мине малко време, че да събера повече интересни преживявания, които да опиша наведнъж – сигурно сте забелязали, че в последно време дължината на блоговете е правопропорционална на височината ми;)…
Откъде да започна…
Вчера беше нашенската стандартна сбирка, която обаче мина доста нестандартно… Докато с Радост стояхме пред Бърбъна и си говорихме, долу ставаха скандали… За това не искам да говоря, защото не е моя работа, не знам точно какво стана, а и да знаех…
Интересното беше, че вчера цялата ми компания се изреди да говори по телефона и съответно всички видяха, че аз съм пред заведението, а не слизам да ги одостоя с вниманието си може би час… Но голямото шоу беше с братлето, което ми звъни да ми каже, че се намира пред бърбъна, докато аз съм на две крачки до него:) Седим си и си лафим по телефона ние, докато не се усетих, че и двамата сме пред бърбъна и е логично да си поговорим очи в очи;)
В крайна сметка заваля гадно, Радост се отправи към дома, а аз към дългоочакваната бира:)
Видях Жоро от Математето, който ми се похвали със седем месечната си връзка, която е, вярвай те ми, повече от непосилен рекорд за него!…
Иначе разговорите бяха стандартно разнообразни – от „How To да накараш…“ абе хубави си бяха темите:) И за Чърчил си поговорихме, и за казармата…
Аз разпуснах много приятно след дългия и сразяващ ден на много работа с много нерви и никакво даскало… Днес пък не свърших нищо… Нещо ми се беше смарангясало и много ме мързеше…
Замъкнах се до историята, където изнудих даскала да зареже историята и да ми позволи да пусна анкетите дето ги ебах вчера, които са заради немския… иначе даскалката по немски разбира се не ми позволи да ги пусна в немския…
Колко много ми липсва Дьорчо… Почваме философските теми, а той е философ и по душа и по образование, а сега ще трябва да се боря с хора, ограничени от стереотипите си, от желанието си всички да споделят рядко зле, обикновено воъбще не-, аргоментираното си мнение…
Голяма мъка…
Аз като чели нямам какво да напиша интересно…
Т.е. има много интересни неща, но те са твърде лични и смятам да си ги пазя за себе си:)
Освен това вече ми направиха забележка за сантименталността на блога… Той пак ще си остане такъв де, ама като му доде времето
Айде, обичам ви всичките…
Anonymous says:
Ванка, не съм ти правил забележка за блога. Казах, че е малко сантиментален за мен, а аз съм си ръб. Това е твоят блог и можеш да пишеш каквото си искаш – продължавай в същия дух!
Явор Доганов