Нямам идея как се пише тая дума, но определено се чувствам така днес. Ще изключа горещите вълни, които ме грабват и ме караха в тоя кучешки студ, вървейки пеша през морската градина не просто да си съблека якето, ами да копнея да си съблека и блузата и да се мотая полугол. В кофти настроение съм, раздразнителен и изнервен, объркан и лутащ се в мислите си. Голя мъка.

Откъде да започна. Денят ми започна нормално. След кратката сбирка на ОБВ се прибрах у нас, погледнах Кюто, поговорих си с Неди, споделих си болката, тя своята не. Естествено. Винаги е така. Легнах и умрях.

Сутринта се събудих като по часовник, но реших, че няма смисъл да влизам при Огито по литература и си поспах още. Събудих се закусих глупости, гладенета, къпанета, абе нормалното приготвяне за един скучен ден. Отидох петнадесет минути преди да свърши вторият час при Огито и се отправих към кафенето да запаля две цигари. Там обясних на Павката, къде да сложи суичовете, какво му трябва за рутъра и му предложих ако неговият човек не успее да го настрои да го метне при нас – Явор бе така добър да се съгласи да му помогне.

Следваха два часа ПП История – можеше да не влизам, но трябваше да видя Муш, която имала да ми разказва страхотна история. Не ме въодушеви. Висях един час при Няголов, играейки на асоциации с Денито. Беше интересно. Забравих обаче листите при нея. Дано не ги е изгубила. Ценни са. Следващият час ПП казахме с Пешо и Майчето, че ще закъснеем и отидохме да опънем едно кафе и няколко фаса. Естествено въобще не влязохме после:)

Следваха час по физика и 3 по немски. Големи лайна. Цветето и днес не дойде на даскало и не пожела да ми каже защо. Защо ли на мен никой нищо не ми казва, а аз си разказвам всичко. Не знам що за идиот съм.

Първото кофти нещо беше липсата на цветето. Имах нужда да гушна някого днес.

По физика имам шестичка.

После три немски. Там разбира се нещата са смесени.

Онова чудовище Зорница ме изнерви до степен да искам да я убия в най-буквалния смисъл. Ебах ти работата в група дето стана. Те правеха глупости, докато аз си дописвах разказа и скърцах със зъби. Не знам как ме докара до това състояние. Не знам също как се сдържах. Можеше да стане много ужасно за мен и тях. Ако се бях развилнял щяха не при директор, ами направо при психиатър да ме пратят. Иначе в часа мина добре. Бях разбрал последните текстове, даскалката беше на мое мнение или по скоро обратното…

После си поговорихме за темата ми. Разбира се ми липсва сравнението между Германия и БГ, което си беше задължително да го има и трябва да го обработя. Също каза, че стилът ми не е научен, а съм звучал като някой проповедник. Такъв съм си:).

Мисля, че даскалката ме харесва, което е добре, поне ще ми е мирна главата, че няма да си хабя нервите с нея, както Зорница, която нещо я изолираха и все я прескачат…

Така и не научи разликата между феминизъм и еманципация…

Иначе си знаех, че миналата година Дьор ме прецака – наруга ме пред сегашната ми учителка, която тогава дойде да ни види що за стока сме, че нямам домашно, защото принтерът долу не бачкаше, ама кой го ебе…

Тя още помни случая, така че си има едно наум.

Стигна се до там, щото си мислех, че съм си забравил домашното, после го намерих, което спомогна за успокояване на обстановката.

Прибрах се пеша вкъщи. Гледах ТВ. Братлето трябваше да се обади да се видим, за да си излея болката, но имал много работа и така и не се видяхме.

Ивчо звънна и лафихме един час.

После звъннах на Цветето, която пишеше реферат с Ралито за Исляма по една моя книжка. Много им харесала. Радвам се за тях. Жалко, че и тя ме отряза да се видим днес.

Дойде и баба ми да ми чете конско.

Мъка отвсякъде.

Накрая останах сам с болката и нервите си.

Тръгнах да преписвам писанията си и да ги съединявам ама и за това не ми стигнаха нервите.

Какво ми става напоследък. Отдавна не съм бил толкова лабилен и раздразнителен. Хич не е добре.

Светът е шибана работа.

Вашият коментар