Така е, всичко хубаво свършва и то бързо. Един купон втори купон и айде на легло!:( Хвана ме грипчето и мене – нема отърване, братче.

Вчера бях на Орешак. Не се оправих, всъщност там се довлоших…

Атарито не можах да го открия, но издирването продължава!

Случиха ми се много работи, които задръстват главата ми… В момента се опитвам да се разбера, но по дяволите не ми се отдава.

Не мога да разказвам за тях тук. Но мисля, че решението вече е паднало, а разрешението идва скоро, което ме обнадеждява.

Пиша къде с пълна сила, къде насила. Но пиша. Това ме кара да се чувствам нужен на себе си.

Отивам да самосъжалявам болната си душичка.

One Response to “Умирачка”

  1. 10:33, 20 октомври, 2004 р.
    Peter Ivanov says:

    Калоян и тебе ли зариби да търсиш Атарито!? В мазата ще е да знаеш… :-) А що се касае до него, за тази му мания за събира старини най-точно е собственото му определение – хардуерна герантофилия.

Вашият коментар