lgМъка²

Днес сутринта гледах един филм на Педро Алмодовар(Ако така се пише) – Говори с нея. Много красив филм! Великолепен! Грандиозен! Просто трябва да се гледа – изпипан е до последния пиксел…

После ходих на кино.

Изпепеляване.

Български.

Смесени чувства.

Уфф май не ми се блогва днес.

Аре някой друг път ще си говорим…

Едно много красива и тъжна песен…

Ето линк към текста

Ето какво се опита да направи Ванката след снощната пиянска вечер:

а)опита се да пише в Кюто на немски:

Wankata: бинсехр бесоффен

Wankata: канн каун сцхреибен

Wankata: чканн нцихт ауф дем стухл

Wankata: се

Wankata: явеис ницх#

Wankata: вие иьх сцхреибеч

Wankata: saory

Wankata: bin sehr besoofen

Wankata: wqeiss hnicht sie ichxshr+

Wankata: xyy

б) опита се да благодари на трезвото мислене на адаша, който го спаси от токсикология:

Wankata: cванка

Wankata: мн и благодаря

Wankata: ердява си сед на рак

Wankata: тлрл1о

Wankata: ьблАГОДАРЯ! ТИ

Тъй тъй…

Аз ви казах – краят е лошо начало!

Краят е лошо начало

Този блог е малко закъснял, но едва сега се освястих:)

Искам първо да пожелая на Жоржета честит рожден ден! Аз вече й казах, каквото имам да казвам, така че няма да се повтарям публично!

Прекарахме си много добре, макар и по средата на седмицата!

Аз се омазах здраво както винаги:)

Денсах до побъркване.

За хората, които не бяха там, няма да е интересно какво е ставало, просто трябва да се чуе на живо, но мисля, че следващия „цитат“ е достатъчно красноречив.

След като се прибрах вкъщи в 2.30 реших да проверя колко съм пиян и започнах да пиша в Кюто, за да мога сутринта да разбера какво съм писал:) Ето какво бях написал:

Wankata: Mnooo se napih edva vijda,m elrama

Wankata: ekrana

Wankata: bnw moa si sexq na krata

Wankata: krakata

Wankata: ne moga da pisha

Wankata: mzkaaaaaaaaaaaaaaaaaaa

Wankata: мъкааааааааааа

Wankata: #ебах ти смешното дето пиша

Wankata: мъкаааааааааааа

Wankata: лягам

Wankata: мъретвъв съм

Уффф аз хич не знам откъде да започна. Както мисля, че някъде известих, цялата седмица след изпита си беше купонче след купонче след купонче. Мари се върна! Много се кефя и си прекарахме чудесно. В петък някъде пих… не помня къде и с кого и какво… ААА сетих се – бях на дискотека:) Преди това в Албата заредихме здраво:) В събота сутринта станах на обяд;) Калоян Доганов ме покани на лекции за Свободния софтуер, които бяха изключително интересни и прекарах целия си ден над Пенчовото – брадясал и неогледен, но горд, че разбирам за какво си говорим:)

След това отидохме на кафе… Оттам аз отидох при Мари и изоставих Ванката замалко… С нея си прекрахме страхотно. С Ванката също – пихме пихме пихме и говорихме много простотии.

Върнах се вкъщи уж навреме, демек полуноч;) за да не закъснея на следващия ден, демек неделя за шофирането. Е закъснях.

В неделя бях депресиран по куп причини, които няма да споменавам.

Дойде ми изненадващо на гости обаче Денито, което много ме зарадва.

Вкарах я у хола и отидох да взема един душ.

После пихме джинче със сокче и кафенце

и усмихнат отидох на кафе.

Дойде и Ванката.

Дойде и Мари с една сладка компания от нейния клас.

Пракарахме си супер.

Не пихме.

Държа да се отбележи.

Днес беше тъпо.

Днес беше гадно.

Иначе, за да не мисля за глупости, се хванах да оправям един сайт и съм много доволен от резултата:)

Туй то.

Жив и здрав да съм.

Мързел ма е да пиша, та затова такъв телеграмен стил…

Тъй тъй, след школото с даскалката по физическо се спуснахме по познати и непознати морски алеи. В крайна сметка накрая останахме аз Борко и Неди. Отидохме на коледния базар. Беше мъка мъка на квадрат в период в затишие абе какво да ти кажа голяма скръб. После с Неди отидохме, за да си уредя шофьорски курсове. Почвам утре в 8, което си е смърт, щото днес съм на караоке, ама аз сам си избрах тази съдба вечната сънена увтсъ:)

Тъй после Неди си хвана автодрусчето, а пък аз отидох да си платя нета, както и да си пусна едно писмо…. Честно едва си написах името като подател – така ми бяха замръзнали пръстите.

После отидох в Скарлет. Сам. Седнах. Поръчах. Телефона звънна със спешно повикване. Скочих. Платих. Помолих да ми пазят масата. Излязох. Направих двайсет крачки и телефонът отново звъни. Зайби, ние се оправихме. Мъка мъка. Върнах се. Допих си чайчето. Започнах да пиша поредния проект. Вече почва да ме е страх. То че няма да ги довърша няма да ги довърша, ама толкова много неща наведнъж през живота си не съм почвал. Направо съм се разпродуктивирал здраво:).

После се върнах вкъщи и легнах да спя. Закъснях за срещата за дискотеката. Но все пак отидох.

Пих.

Пих.

Пих.

Пих.

Седях под масата и пушех, опитвайки се да танцувам само от кръста нагоре.

Безуспешно. Затова само пуших.

Върнах се към три без нещо вкъщи.

Беше ми лошо. Ама не от пиенето а от дима.

Сега ме боли глава.

Мислех, че е от пиенето, ама и то се оказа от дима. Аз махмурлук до сега един път съм имал през живота си и то от МНОГО пиене, тъй че няма логика…

Та пак заспах.

И сега се готвя за лекция за свободния софтуер да гледам.

Ентър.

Чао ви.

Адаш, да ти е честит рождения!

Благодаря за давидова и пиенето:)

Жив и здрав и след години да се гледаме на зелено:)

Хубав ден!

Закъснях за първия час безбожно и влязох чак втори при Мерджо, ама той от първия та направо за двата ми насвяткал отсъствия:-/ Сега ще трябва да му се обяснявам…

Нямах три часа немски и си направих един свободен при Няголов и съм много доволен:)

Направих си една разходка, туй унуй, сега се чудя кво да правя…

Кво да ви кажа…

Пробвах пак да пиша една от идеите си и началото май не беше лошо, ама нещо не можах да довърша…

да се е а в бездарника…

Абе живея още, дишам, кашлям, храча, дишам силно казано, ама ядва се…

мъка мъка

Просто нямам какво да правя, та затова чаткам тоя безинтересен пост, ама ще се прежалите:)

Тоя уикенд запрятам ръкави да инсталирам Ubuntu GNU/Linux

Viva Viva Viva!

It’s over!

Не правете два пъти една и съща грешка. Много боли.

Край.

Мина ми писменият изпит да го еба в изпита да го еба няма да обяснявам много много най-трудното се оказа по-лесно отколкото си мислех и обратното важното е че мина и толкова чак април месец резултатите мъка мъка сега съм се навил да не мърдам от вкъщи до другия ей тъй за спорта имам и да уча тоя път ама тъй кат гледам нищо няма да направя и по цял ден само крещя блъскам наляво надясно и спя хубав живот си живея казвам ви да го еба в живота да го еба оувър.