lgМъка²

Свобода за Николай Баровски
Официалният сайт на групата му

Кога най-сетне институциите на република България ще се научат да си вършат работата?
Кога най-сетне България ще започне да защитава националните си интереси – най-важна част от които са хората?
Кога ще ние ще се научим да защитаваме собствените си интереси, комуникирайки ясно и директно с държавата, принуждавайки я да се вслушва в нашия глас?
Сега му е момента!
Продължете кампанията на придаване на публичност на този случай! Нека помогнем на момчето, а чрез това да покажем, че сме силни. Да покажем, че не сме роби на хората отгоре, защото ТЕ са НАШИ избраници!

Ако желаете да чуете лекция на същата тема, изнесена в лондон, можете да си я изтеглите в .ogg формат ето оттук.
Ако желаете да видите лекцията, която РМС изнесе в петък на WEBTECH-2005 в София, можете да си я изтеглите оттук
Наслаждавайте се!
А що се отнася за Свободата. Днес се опитах да обясня на една моя приятелка от Австрия, която се занимава с политика и учи право що е то СС и до какво биха довели патентите. Малко и взех акълеца:) Но ми се струва, че тя така и не можа да разбере колко несвободна е всъщност. Как да обясниш на човек, който цял живот е бил несвободен, че е такъв, та той не осъзнава този факт и всичко различно от рамката, в която живее е страшно и плашещо. Да, вярно, аз също не съм свободен, както подхвърли брат ми, но съм по-малко несвободен от повечето хора.
Задачата е трудна, но е много важно да обясним на обикновените потребители на информация, какво е свободата, да им покажем свободата и да им помогнем да я обикнат. Няма значение, че не разбират от софтуер! Не случайно казах потребители на информация. Софтуерът е само една капка в морето на заблудите…

Стоя си във влака и слушам досадното тракане, което се набива злобно в ушите. Опитвам се да се преборя с друсането, за да мога после да си разчитам. Доста време си говорих с Камен, Явор и Митко, но някак не мога да се съсредоточа. Често отлитам нанякъде. На няколко пъти се опитах да напиша нещо, но белият лист ме убива. Затова реших да си напиша поста за блога сега, макар и offline и на конвенционален лист хартия, та дано ми олекне малко. Пък и Неди вече ми се оплака, че няма какво да чете.
Явор разказваше оно време за някакъв пич, който е подновил поддръжката на проекта си само заради един единствен потребител – та и аз така, пък и имайки предвид колко важен е даденият потребител, направо ми прави удоволствие:).
Имах много идеи за писане, много хубави и лоши неща, повечето вече ги забравих… Малко се отплеснах тука. Ще закъснеем мъничко… час и половина…
Тъй, ще започна хронологично. Проетната ваканция се хванах и направих едно лудо пролетно почистване – лъсках прозорци, чистих килими, дамаски, дрън, дрън. Отне ми двойно повече време от предвиденото и има още доста работа, която чака да й се вдигне приоритета, но съм доволен. Пиша отва по повод предложението на Григи да поствам дори дребните неща, които правя, за да направя things better. И понеже в предния пост бях казал, че трябва да започнем от собствения си кенеф… та затова и започнах с почистването. А ако се отегчавате от това, обърнете се към Григи (ех, колко е лесно да не носиш отговорност(лесно не значи хубаво!)).
После си мислех да пиша персонален, макар и публичен пост с един определен адресат. Ще видим.
А какво става с мен ли? Отново се сринах. Огромен проблем е това. Не му е сега момента. То никога не му е сега момента, ама …. Изгубих всичките си сили и желание за борба. Надеждата и вярата в едно добро и светло бъдеще също се изпариха като топъл летен дъжд – още неспрял, а вече е сухо. Усещам наближаването на големия взрив, когато обаче няма да се създаде вселената, а ще се срине. Персонално за мен. Scheisse!
Днес преди да замина се видях за 10мин със Станислава и тя ми каза, че както винаги нищо не е разбрала, защото говоря много, а реално не подавам никаква информация. Разбирате ли накъде бия?
Нещата всъщност са много прости. На 19години съм, но съм с петнадаесет години по-стар. Така се чувствам, а и организма ми си го казва. Пороблемите ми се трупат един след друг, а съм безпомощен да ги реша. Нервната ми система вече хич я няма, а положението в момента просто я съсипва. Ръчичките ми треперят, цигарите не стигат, а вече не мога да не спя.
Пропускам всичките си възможности.
Не трябва да става така.
Всъщност не съм много сигурен какво трябва. Пътищата до крайната цел са много. Не съм сигурен обаче, кои са специално отъпкани за мен. Знам обаче, че на всички ще ме стъпчат.
Залитам. Правя грешки, повтарям грешки и мои, и чужди. В личен и професионален план. От крайност в крайност. Аман от мен! Не можах да се самомодифицирам. Не можах да стана камък. Не можах да забравя себе си. Изгубил съм почва под краката си отдавна.
Остана ми едничко хубаво нещо, което сигурно сега чете и се притеснява. А може би не, защото вече е свикнала. Но от това ме е страх още повече (от хубавото нещо), защото аз винаги съм бил удавник за сламка. Една вечно повтаряна грешка. А сламката е слаба. Страх ме е да не я счупя, да не изгубя единствената си опора, да не я обсебя, да не се обсебя. Затворен огнен кръг и аз съм пламъка, от който съм изгарян.
Мисля, че вече прекалих с писането. Сега ще си грабна сандвича и ще се хвана после пак да пиша. Но нещо друго;)
Това беше четвъртък вечер/петък сутрин. Не писах.
Е, остава ми още един час у Софията и вече нямам никакви сили да говоря за каквото и да било. Ту има немскоговорящи ама не сме на една маса и няма как да си полафя повечко с тях. На маса за непушачи сме. За втори път. Хипер кофти. Пичовете адски се чудят какво пиша през цялото време и очакват, че ще плюя здраво по техен адрес. Ако настояват още малко и това ще стане.
Стомахът ми е пределно свит. Време е да получа любмата серия от СМСи, за да се усмихна. В тоя град се чувствам както в Германия. Адски чужд. И там бях по график. Като стане десет и се депресирам. Сега е без пет. Мъка мъка
Има нещо, което ми е радикално сбъркано. Аве то са ми много сбърканите неща, ама дълга тема. Пак ще го кажа – аман от мен! Всъщност проблемът е, че освен, че нещо ми е сбъркано, и нещо ми липсва… аве много неща…
Това беше събота вечер.
а това ще е от сега
Така и не си получих серията от смси:((((((((
Успях иначе да си поговоря с единия лектор, този от Магума. Беше голяма каша. Той ми говори на английски, аз му говоря на немски, понеже двамата спрямо тези езици сме в подобно положение. Иначе беше супер интересен разговор, ако изключа, че ми беше трудно да превключвам езиците и от време на време бухах английски думи с немски окончания, но беше много приятен разговор и съм изключително доволен.
Р.М.С.! Ричард Матю Столман – идеологът на движението, гурото! Напълни ми душата този човек. Имам си и снимчица, баш до него и съм много горд – за деца и внуци:) Каза много хуабви неща. Много лоши. Много тъжни и обнадеждаващи. Каза, че БГ не трябва да влиза в подобна недемократична структура като ЕС. Всички ръкопляскаха. Аз не. Да, не е демократична, няма спор. Верно опитват се, ама не става. Но ако не влезем, не можем да се опитаме да повлияем положително на структурата. Така че това за мен не е решение.
Напсува собственото си правителство. Всички ръкопляскаха. Аз повече от всички.
Естествено вдъхнови всичкини да се борим за идеята си! Аве какво ще ви разказвам, тя сигурно е публикувана някъде. Като намеря къде и ще ви пусна линкче да разберете що е то столман. Има и филм, така че и него ще пусна като го фиксирам в мрежата.
Ашкулсум.
Отивам да ям.
PS: мързи ме да проверявам за печатни грешки;) Сигурно са много:( Сорка батка:/

Това виждам по няколко пъти на ден написано на една стена в една забутана тъмна уличка близо до нас. От години се каня да го снимам, ама на… Винаги съм се чудел кой ли го е написал… Най-вероятно е някоя нагла пияна компания, която се е чудела какво да руши, но в неприличието си са създали нещо, може би дори без да разберат, което ме кара всеки път да се замисля. Имаше един смешен филм, в който се твърдеше, че всички ние сме в състояние на полусън, подстрекавано от някакви извънземни, които ни контролират за собствени цели. От части сюжета на филма си беше реален. Повечето хора спят. Спят на работа, дремят пред телевизора, над тенджерата, в интернетклуба, в кръчмата… Спят докато гласуват, докато си давата парите, докато им взимат парите, докато някой крадец им влиза в къщата, хората пак си спят. Спинкат в училище, дремят в кафетата на около, по контролни спят и после се чудят откъде им е дошло…
БЪЛГАРИНО, СЪБУДИ СЕ!
Колко време политици и журналисти, макар и не знаейки за какво точно говорят, ни опяват за това, че няма гражданско общество в тая държава. А какво значи да си гражданин? Да си гражданин означава да ти пука. Да ти пука, значи да си буден.
Всъщност това е само първата стъпка към гражданското самосъзнание и от там към гражданското общество. Защото в кръчмата всички сме много загрижени, всички сме бъкани с идеи как да оправим тая шибана държава, ама кой си мърда пръста? „Аз ви казах, ама кой да ме чуе…“ Колко пъти го чуваме това? Колко пъти сме го казвали? Все някой друг ни е виновен, че не сме си мръднали пръста. Ето това е втората крачка, най-важната. Освен да ни пука, да работим за себе си и от там за другите, но никога за себе си, тъпчейки другите.
И естествено цялото това преобразяване на нашето иначе хубаво си общество трябва да започне от собствения кенеф. Като изчистим него, тогава е хубаво да псуваме обществения или пък този на съседа. Защото някак си е тъпо да си лапнал цигарата и да обясняваш колко е вредно, нали?
Аз все още не съм стигнал до второто ниво. И сега както всички останали ще се оправдая – млад съм още и живота е пред мен, освен това, кой ли ме слуша мене? А пък и си имам куп грижи, та само до разправии с властта ми е вмомента…
Смешно е отстрани нали?
Не, аз съм готов да се боря и макар още никой да не ме чува, си имам план как да се случат нещата и работя по въпроса. Може да е бавно, може да е трудно, може да пукна преди да го осъществя, но ще знам, че съм работил за каузата си и че не съм се отказал… Дано не ми се наложи един ден да се утешавам с това…..
Така че, на който му се е доспало, четейки врелите ми и недокипели излияния:
БЪЛГАРИНО, СЪБУДИ СЕ!