Иван
пн 18 юли, 2005
Фей
Фей се казвала приказната девойка, която посрещнала момъка и го придружила до вълшебното цвете. Тя била една от най-красивите феи във вълшебната страна, а сърцето й бликало от светлина, даряваща усмивка на всеки пътник по света. Тя била дъщеря на Бога на морската пяна.
Но дори боговете не били всесилни. Не винаги можели да предотвратят игрите на палавата съдба. В тези случаи те оставяли детето да си играе с живота и се надявали, че когато заспи всичко ще бъде отново наред.
Съдбата била дъщеря на най-могъщия бог. Дори той не можел да yправлява детето си и вечно имал ядове с него. Но тази приказка не е и за съдбата.
Години след посещението на младия момък в страната на феите, легендите продължавали да се носят. Този път още по-yкрасени и по-приказни. Той също често бил споменаван в приказките с това, че доброто му сърце спасило света от гибел, а сълзите му го направили десетки пъти по-красив.
В един слънчев ден точно по обед през едно китно селце в полите на Килиманджаро пристигнал богат търговец, който пътувал към дома, доволен, че е продал всичката си стока. В очите му блестяла корист, а в кесията му подрънквала алчност. Съдбата го видяла и решила да провери докъде може да стигне алчността на този пребогат мъж. Затова го срещнала със стария шаман, който решил да му разкаже историята за вълшебната градина, докато търговецът отдъхвал под сянката на вековно дърво.
Когато шаманът си тръгнал, търговецът се излегнал под дървото и задрямал изморен от дългия път и въодушевен от интересния разказ. В съня си той неочаквано попаднал в приказната страна точно сред поляната с десетките вълшебни цветя. „Та те са толкова много! Няма да навредя на никого ако си взема едничко“, помислил си той, откъснал едно цвете и се събудил. Търговецът станал и продължил по пътя си, но мисълта за вълшебната страна не му дала мира. На следващия ден той решил да не се прибира у дома, а да намери приказното цвете и да го вземе като дар за старата си майка, с която живеел. Жена нямал, защото търговията изяждала цялото му време и така и не успял да си намери подходяща. Дълго обмислял богаташът как точно да се промъкне така, че феите да не усетят користните му намерения. Тогава се сетил, че момъкът от приказката разказал на Фей за премеждията си и тя се смилила над него. Не чакал много търговецът, ами бързо влязал в близкото градче, издирил един просяк, дал му 2 жълтици и разменил дрехите си с неговите. Побързал да излезе от града и се отправил в неизвестна посока. В една малка пещера край града търговецът заровил всичките си спечелени пари, за да не ги види феята и да не бъде разкрит пъкления му план и отново продължил. Повече от година се скитал пътникът. Дрехите му се накъсали още повече, а и пари нямал, та от охранен търговец той наистина се превърнал в хърбав и изнемощял просяк.
Една хладна сутрин просякът съзрял същата гледка, която и момъкът преди години, ахнал от удивление, подпрял се на гегата си и съзерцавал играта на светлината в продължение на часове. Когато излязал от транса и разбрал, че е стигнал точно там, където иска, се отправил с бодра крачка напред, търсейки вълшебната долина.
Фей го съзряла още от далеч и с весели подскоци го пресрещнала по пътя му.
- Какво търсиш тук, бедни ми страннико? – попитала го тя.
- Диря щастието, прекрасна феичке! – отвърнал със слаб глас той.
Търговецът се влюбил във феята още, когато я погледнал. По-прелестно създание той не бил виждал през живота си и не вярвал, че някога ще срещне. Думите му започвали да идват бавно в главата, а погледът му не се отделял от очите й.
- И защо си извървял толкова дълъг път, за да дириш щастието точно тук? Нима никъде няма щастие за теб по цялата земя? – започнала да разпитва Фей.
Тогава просякът започнал да разказва тъжната си история, която съчинявал по пътя:
- От малък се скитам без дом и без родители. Когато бях на 4 баща ми бе убит от войниците на царя, защото не успя да си плати тежките данъци, а майка ми остана сама без покрив над главата си и без мъж да я защитава. Започнахме да се скитаме с нея немили недраги по селца и градове, да молим за комат хляб непознати, които ни отритваха с отвръщение. Горката не можа да издържи дълго на тежкия живот. Не се минаха и две години и почина в ръцете ми. Оттогава съм сам на тази земя. Където ме пуснат работя. Какво ли не съм правил – чистил съм богатажките къщи, чукал съм бакърените съдове в десетки работилници, носил съм камъни от кариерите, но не е живот това моето. И жена не можах да си намеря толкова години. Та кой ще ме вземе такъв мършав и мръсен? И без пукната пара!…
Продължил още дълго време разказа си, украсявал го с какви ли не небивалици и лъжи. Феята била толкова добра и така запленена от трагичната история на просяка, че дори и за миг не се осъмнила в истинността на думите му. Когато той свършил, тя го прегърнала нежно, за да го успокои, подала му ръка и го завела до приказната поляна, където цъфтели десетки вълшебни цветя, от които ухаело на живот.
Просякът се приближил до най-близкото цвете, коленичил, обхванал го внимателно с ръце, помирисал го и изведнъж го скъсал, още преди феята да усети намеренията му. В този момент гъсти черни облаци надвиснали над приказната земя, чули се гърмежи и пробляснали няколко заплашителни светкавици, след което завалял кървав сняг. Преправеният просяк се изправил, чувствайки прилив на огромна енергия в гърдите си. Откъсвайки цветето, в него се преляли сили, невиждани дори в страната на феите, сили, с които можел да управлява целия свят. Той погледнал изплашената фея, която била приклекнала на земята и плачела. Лицето й, макар и зачервено от сълзите, все още било най-красивото нещо, което той някога е виждал. Влюбен до уши и притежаващ невероятна мощ, търговецът решил да вземе девойката за жена. Хванал я за ръка и я повел заедно с вълшебното цвете към дома. Фей не могла по никакъв начин да се измъкне от магическата хватка на странника, затова се примирила, навела глава и тръгнала послушно след него.
В мислите си тя обаче молила за помощ. Викала навред по цялата земя. В мъката си, тя се сетила за младия момък, който с искреността и добротата си, сътворил прекрасната поляна. Фей напрегнала последните си останали сили и го извикала на помощ. Изведнъж феята почувствала прилив на нежна топлина, което й дало знак, че мислите й са стигнали до Джини – момъкът с добро сърце. Тя се усмихнала през сълзи и продължила покорно напред.
Но дори боговете не били всесилни. Не винаги можели да предотвратят игрите на палавата съдба. В тези случаи те оставяли детето да си играе с живота и се надявали, че когато заспи всичко ще бъде отново наред.
Съдбата била дъщеря на най-могъщия бог. Дори той не можел да yправлява детето си и вечно имал ядове с него. Но тази приказка не е и за съдбата.
Години след посещението на младия момък в страната на феите, легендите продължавали да се носят. Този път още по-yкрасени и по-приказни. Той също често бил споменаван в приказките с това, че доброто му сърце спасило света от гибел, а сълзите му го направили десетки пъти по-красив.
В един слънчев ден точно по обед през едно китно селце в полите на Килиманджаро пристигнал богат търговец, който пътувал към дома, доволен, че е продал всичката си стока. В очите му блестяла корист, а в кесията му подрънквала алчност. Съдбата го видяла и решила да провери докъде може да стигне алчността на този пребогат мъж. Затова го срещнала със стария шаман, който решил да му разкаже историята за вълшебната градина, докато търговецът отдъхвал под сянката на вековно дърво.
Когато шаманът си тръгнал, търговецът се излегнал под дървото и задрямал изморен от дългия път и въодушевен от интересния разказ. В съня си той неочаквано попаднал в приказната страна точно сред поляната с десетките вълшебни цветя. „Та те са толкова много! Няма да навредя на никого ако си взема едничко“, помислил си той, откъснал едно цвете и се събудил. Търговецът станал и продължил по пътя си, но мисълта за вълшебната страна не му дала мира. На следващия ден той решил да не се прибира у дома, а да намери приказното цвете и да го вземе като дар за старата си майка, с която живеел. Жена нямал, защото търговията изяждала цялото му време и така и не успял да си намери подходяща. Дълго обмислял богаташът как точно да се промъкне така, че феите да не усетят користните му намерения. Тогава се сетил, че момъкът от приказката разказал на Фей за премеждията си и тя се смилила над него. Не чакал много търговецът, ами бързо влязал в близкото градче, издирил един просяк, дал му 2 жълтици и разменил дрехите си с неговите. Побързал да излезе от града и се отправил в неизвестна посока. В една малка пещера край града търговецът заровил всичките си спечелени пари, за да не ги види феята и да не бъде разкрит пъкления му план и отново продължил. Повече от година се скитал пътникът. Дрехите му се накъсали още повече, а и пари нямал, та от охранен търговец той наистина се превърнал в хърбав и изнемощял просяк.
Една хладна сутрин просякът съзрял същата гледка, която и момъкът преди години, ахнал от удивление, подпрял се на гегата си и съзерцавал играта на светлината в продължение на часове. Когато излязал от транса и разбрал, че е стигнал точно там, където иска, се отправил с бодра крачка напред, търсейки вълшебната долина.
Фей го съзряла още от далеч и с весели подскоци го пресрещнала по пътя му.
- Какво търсиш тук, бедни ми страннико? – попитала го тя.
- Диря щастието, прекрасна феичке! – отвърнал със слаб глас той.
Търговецът се влюбил във феята още, когато я погледнал. По-прелестно създание той не бил виждал през живота си и не вярвал, че някога ще срещне. Думите му започвали да идват бавно в главата, а погледът му не се отделял от очите й.
- И защо си извървял толкова дълъг път, за да дириш щастието точно тук? Нима никъде няма щастие за теб по цялата земя? – започнала да разпитва Фей.
Тогава просякът започнал да разказва тъжната си история, която съчинявал по пътя:
- От малък се скитам без дом и без родители. Когато бях на 4 баща ми бе убит от войниците на царя, защото не успя да си плати тежките данъци, а майка ми остана сама без покрив над главата си и без мъж да я защитава. Започнахме да се скитаме с нея немили недраги по селца и градове, да молим за комат хляб непознати, които ни отритваха с отвръщение. Горката не можа да издържи дълго на тежкия живот. Не се минаха и две години и почина в ръцете ми. Оттогава съм сам на тази земя. Където ме пуснат работя. Какво ли не съм правил – чистил съм богатажките къщи, чукал съм бакърените съдове в десетки работилници, носил съм камъни от кариерите, но не е живот това моето. И жена не можах да си намеря толкова години. Та кой ще ме вземе такъв мършав и мръсен? И без пукната пара!…
Продължил още дълго време разказа си, украсявал го с какви ли не небивалици и лъжи. Феята била толкова добра и така запленена от трагичната история на просяка, че дори и за миг не се осъмнила в истинността на думите му. Когато той свършил, тя го прегърнала нежно, за да го успокои, подала му ръка и го завела до приказната поляна, където цъфтели десетки вълшебни цветя, от които ухаело на живот.
Просякът се приближил до най-близкото цвете, коленичил, обхванал го внимателно с ръце, помирисал го и изведнъж го скъсал, още преди феята да усети намеренията му. В този момент гъсти черни облаци надвиснали над приказната земя, чули се гърмежи и пробляснали няколко заплашителни светкавици, след което завалял кървав сняг. Преправеният просяк се изправил, чувствайки прилив на огромна енергия в гърдите си. Откъсвайки цветето, в него се преляли сили, невиждани дори в страната на феите, сили, с които можел да управлява целия свят. Той погледнал изплашената фея, която била приклекнала на земята и плачела. Лицето й, макар и зачервено от сълзите, все още било най-красивото нещо, което той някога е виждал. Влюбен до уши и притежаващ невероятна мощ, търговецът решил да вземе девойката за жена. Хванал я за ръка и я повел заедно с вълшебното цвете към дома. Фей не могла по никакъв начин да се измъкне от магическата хватка на странника, затова се примирила, навела глава и тръгнала послушно след него.
В мислите си тя обаче молила за помощ. Викала навред по цялата земя. В мъката си, тя се сетила за младия момък, който с искреността и добротата си, сътворил прекрасната поляна. Фей напрегнала последните си останали сили и го извикала на помощ. Изведнъж феята почувствала прилив на нежна топлина, което й дало знак, че мислите й са стигнали до Джини – момъкът с добро сърце. Тя се усмихнала през сълзи и продължила покорно напред.