Иван
ср 13 сеп, 2006
Тиха, лека, нежна, бавна, мека целувка
запали бузата изчервена,
сладка, гладка, гъделичкаща милувка
премина по шията издължена.
Влажен, важен, сериозно-влюбен поглед
се впи в две тихи, тъмни, уплашени очи:
искам, имам, не мога, не бива, не знам
започна в тъмата между зарята да звучи.
Отвърнат, зареян, замислен, безмислен
той остана там студен и безмълвен да стои.
Объркан, разпръснат, блъскащ, улисан
поглед срещу него небрежно пропусна две сълзи.
Влюбен, превлюбен, ненаситен, разбиращ,
чувстващ, усещащ, осъзнат, невъзпиран -
двамата, гушнати, заедно, има ги, виждаш!
доволен, вярващ, искрящ и щастлив си отивам!
Докато тях всеки миг от мига ги връхлита!
Любов!
Иван Иванов – Ванката, 13.09.2006, Варна