Радвам се, че отидох сам на Ива̀нов. За пореден път бях поразен от гения на Чехов. Едва ли има друг автор, който да може да създаде толкова прекрасни и истински образи. Прави го с невероятна лекота, уж прости и изчистени, а зад тях има толкова много наслоявания, че ги чувстваш по-сложни и от реални личности… Ако има друг такъв автор – споделете ми!

Тъжна е само съдбата на героите му. Не, че познавам творчеството му, но от малкото, което съм видял вече виждам закономерност (и тя не е само в пушката в трето действие :) ) – героите му имат минало (много от тях го намират за хубаво), имат и настояще (повечето от тях го проклинат), но бъдеще няма никой. Всичко е обречено. И на фона на цялата тази обреченост… ти се смееш! Не знам как го прави! Да, говоря в сегашно време, защото сякаш е писано вчера. Абсолютно непреходни…

Режисурата на Маргарита Младенова беше наистина прекрасна. Всеки жест, всяко движение, всичко, всичко беше перфектно премерено и точно на място. Е, не останахме и без дребни актьорски грешки, но имайки предвид всичко друго – можем спокойно да си затворим очите за тях.

Що се отнася до актьорите… Не мисля, че мога да ги сравнявам, но бих искал да кажа, че се смях искрено на Стоян Алексиев – много хубав персонаж, прекрасно изигран от него – сякаш за него беше писан! Много на място беше изборът и на Красимир Доков за ролята на бащата на Саша.

Впрочем свърши сякаш 10 минути преди края. Останах изненадан. Свърши типично за Чехов, но някак си очаквах още реплика-две. Има нещо в Ива̀нов. А може би нещо му няма.

И все пак – ако имате път към Народния театър в София – посетете това представление. Много от вас може би няма да го харесат, но това не го прави по-малко хубаво ;)

А ако не сте влюбени в Чехов и се чудите дали да посетите Ива̀нов, тогава отидете до ТБА и си купете билет за Чайка. Тогава със сигурност ще се влюбите в творчеството на Чехов и няма дори да се замислите дали да отидете на Иванов, точно както аз не се замислих…

Вашият коментар