В отговор на „А ти какво ли диреше в парка?

Кой топли звездите, когато навън завали сняг?
Любовта.

Пръстите са доста ръждясали. Веригата е потънала в прах, скована от дъжда и течението. Отдавна никой не се е качвал тук, никой не е проветрявал, никой не се е взирал с часове над града.

И гълъбите бяха спрели да идват. Прозорците чакаха затворени и сезоните все по плътно спояваха капаците. Ако това бе истински роман, законите на повествователната физика щяха да изтръгват от дробовете им онзи отчаян, пронизителен стон, който обещава, че нещо ще се случи. Ако това бе роман, смълчаното пространство щеше да погълне като във вакуум движението, нахлуващо от кръстовището, да го заглуши със загадъчна и многообещаваща музика.
Още…

Но пък съществуват много други хубави неща, за които си заслужава да се усмихнем…

Навярно всеки от вас е чел това поне веднъж, но защо пък да не го прочетем още един път?

(Не обръщайте внимавание на грешките, не те са важните)

Съществува ли дядо коледа?

Михаил Миков (Министър на вътрешните работи): „Такъв тип събиране за пушене не е необходимо да се охранява от полиция“…

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже…

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже…

Коя е Неда? Кои са кучетата? Коя е Теодора Димова? Кой съм аз? Кои сте вий…

Теодора Димова навярно ще ми се обиди, когато кажа, че крушата не пада по-далеч от дървото, но е факт. Гениален прозаик! А защо споменах плодовите насъждения? Защото Теодора Димова е дъщеря на Димитър Димов (без коментар).
Има още…

Радвам се, че отидох сам на Ива̀нов. За пореден път бях поразен от гения на Чехов. Едва ли има друг автор, който да може да създаде толкова прекрасни и истински образи. Прави го с невероятна лекота, уж прости и изчистени, а зад тях има толкова много наслоявания, че ги чувстваш по-сложни и от реални личности… Ако има друг такъв автор – споделете ми!
Има още…

Къде, защото онемях, къде, заради дискусията в блога на LeeAnn, реших, че трябва да публикувам този пасаж на всяка цена… Мисля, да не коментирам нищо – той крещи достатъчно силно…

„При техния наивитет и несигурност несъмнено за фабричните мениджъри е по-лесно да налагат дисциплина, но по-младите работнички са предпочитани и поради други причини. Жените често биват уволнявани от работата им в зоните [1], когато навършат около двадесет и пет години, а надзирателите им казват, че са „прекалено стари“ и че пръстите им вече не са достатъчно чевръсти. Тази практика е високоефективен начин за намаляване до минимум на броя на майките, получаващи заплата от компанията.
Има още…

Днес ми бутнаха в ръцете няколко неща, на които истински се смях. Нека се посмеем заедно!
За съжаление хипервръзките и към двата бисера не работят, за това ще ви ги пресъздам тук.

Първият е взет от страницата на НАП и гласи следното: „Териториална дирекция Видин обявява търг за унищожаване на вино и спиртни напитки.“ (7 март 2006)

Браво! Браво!

Следващият вече си е за рев. Това е съобщение за временно спиране на известна българска уеб страница, която няма да споменавам, за да не ме пляскат по дупето. Ама като си чета пощата – сигурен съм, че това е показателен случай за много други подобни страници… та: „Системата се апгрейдва. Временно входъд е преустановен. Заповядайте по-късно.“

Аз лично не бих се върнал никога пак там…