lgМъка²

Es kommt nie zum Schluss,
weil ein Schluss seinen Anfang will.
Es kommt nie zum Schuss,
weil ein Schuss seinen Mut will.
Er kommt nie zu Hûs,
weil ein Hûs seine Liebe will.
Er kommt nie zum Ziel,
weil ein Ziel seinen Weg will.

Und der Weg ist ein Halber.
Weiter…

Стоиш, ти, съзерцавайки орлите,
на две пречупен, ти, от раницата тежка;
Кръжат във търсене, а ти стоиш в такова;
Какво съкровище ли криеш там,
че и за миг дори не го оставяш?
Мечти? Или пък спомени поизбледнели?
Или пък тайни? Свои? Чужди? Болки?
Хвърли ги! Ти, огънати човече – хвърли! –
замеряй с тях орлите и небето, реката долу –
разплискай я! и разбунтувай – остави я
да ги погълне, със тиня да ги обгърне,
да ги няма, заспи със тях – за първи път,
ти, бледни, спи и събуди се сетне –
за първи път, ти блудни, прогледни
и виж орлите как кръжат –
хвърли се, ти, страхливи, разпери ръце
и скачай – те те чакат! Ти. Аз.

Иван Иванов – Ванката
03.08.10

Es ist mir zu eng,
zugesperrt und beschränkt.
Das Zimmer verkleinert sich
und auf ainmal auf meim Kopf zerbricht.
Atemlos.
Aber ich lebe noch!
Hoch,
der Welt über
und dann wieder in die Welt hinein –
ein monolites ganzes Sein.
Zerrisen.
Dann wieder in meim Körper rein.
Atemlos.
Ich sterbe noch!

Ivan Ivanov – Wankata,
16.12.2009

Сън, а в съня зверове, сенки и недоизказано,
хлад, остра болка от срязано,
плът, недокосната, синя
все, че е сън ти се чини
и все е истинско,
и боли, трепери, свисти, огъва се,
аха да се предаде –
звън от будилник
и нов сън.

Иван Иванов – Ванката
15.09.2009

Когато луната залезе,
избледнеят звездите от градския шум,
ще избледнеят и дневните белези,
докато крачиш из сънния друм,

а докато разхождаш се из мечтите
и тихичко шепнеш на сън,
аз ще изграждам красиви дните,
за да се чувстваш спокойна навън

и дори да не се срещнем,
никога да не узнаеш за мен,
ще засадя във двора ти лешник,
ще ти ушия бяла рокля от лен,

ще закрепя последната керемида –
покривът на твоите дни
и тихичко ще си отида,
за да си ти.

Иван Иванов – Ванката

18.08.2009

Минутка дай ми да помисля,
минутка само да притисна
главата ти във моята вглъбената,
минутка само да усетя
вселената,
която от сърцето ти извира
и черпи сили от душата ти добра.
Деца
отново позволи да бъдем
и да се гмурнем в неизвестността,
и дори след туй да се събудя,
и да съм накрай света,
знам няма никога да те загубя,
нито ще изчезне любовта,
горяща във сърцата на деца!

Иван Иванов – Ванката

26.05.2006

Когато от върха на планината погледнеш, тогава разбираш, че онова дребното, пъплещото, жумящото – то е върха на планината, а ти си на дъното.

Ще дойдат три дъждовни дни
и гълъб на прозореца ще кацне,
телевизорът ни ще се развали
и всичко, дето досега не съм ти казал,
ръката ти в ръка до синьо стиснал
ще ти кажа.
още…

Вой любовен, но нечут,
направи ме кастрат – ама прочут!

Иван Иванов – Ванката

19.06.09

В къщата ми влезе враг,
прегърнах го и се усмихнах –
утре знам ще дойде пак,
ала гневът му вече ще е стихнал…

Иван Иванов – Ванката

19.06.09