пн 15 дек, 2008
Само когато заспиш,
ще те обичам,
за да не ме нараниш;
а когато отвориш очи –
ще ме няма,
за да не ни боли.
Иван Иванов – Ванката
15.12.08
пн 15 дек, 2008
Извървян ли си или тепърва почвам да те крача?
Не знам, във ъгъла се свличам,
но не плача…
Не искам аз по твойте тръни да се влача –
ела и целуни ме в здрача,
а после нека кръстът да ме мачка
и нека стъпалата ми кървят,
пироните в месото да се впиват –
не ще успеят болка да ми причинят!
Но устните ти спят,
а моите – мъртвешко сини,
за последно ще кървят –
прости ми!
Иван Иванов – Ванката
14.12.2008
сб 13 дек, 2008
Затрупа ни зимата на нашето вечно спокойствие.
Амин!
Иван Иванов – Ванката
22.11.2008
чт 23 окт, 2008
Камъни.
След камъните кръв
и после няма ни.
Колко хубаво е да си пръв!
Иван Иванов – Ванката
23.10.08
пт 17 окт, 2008
[…]
Елате, елате, вземете ме цялата!
Изпийте до дъно, до кокал режете!
Подарете ми сетне раздяла,
опънете въжето,
ритнете столчето,
усмихнете се и продължете,
а аз ще се усмихвам на болката,
ще се усмихвам взирайки се в светлината –
премаляла, без въздух и бяла
на примката ще се отпусна
и на свой ред аз ще ви напусна!
Иван Иванов – Ванката
17.10.08
Нещо не съм във вихъра си напоследък, ама колкото – толкова…
пт 10 окт, 2008
Коя е Неда? Кои са кучетата? Коя е Теодора Димова? Кой съм аз? Кои сте вий…
Теодора Димова навярно ще ми се обиди, когато кажа, че крушата не пада по-далеч от дървото, но е факт. Гениален прозаик! А защо споменах плодовите насъждения? Защото Теодора Димова е дъщеря на Димитър Димов (без коментар).
Има още…
чт 9 окт, 2008
Радвам се, че отидох сам на Ива̀нов. За пореден път бях поразен от гения на Чехов. Едва ли има друг автор, който да може да създаде толкова прекрасни и истински образи. Прави го с невероятна лекота, уж прости и изчистени, а зад тях има толкова много наслоявания, че ги чувстваш по-сложни и от реални личности… Ако има друг такъв автор – споделете ми!
Има още…
сб 13 сеп, 2008
Не искам детската безгрижност.
Не искам старите игри.
Аз искам да съм тази личност,
но във добавка – с детските мечти!
Има още…
чт 4 сеп, 2008
Умира.
Нещо малко и невидимо умира,
но макар и малко, то във себе си събира
всички истински неща…
Има още…
пн 1 сеп, 2008
[…]
Стоиш на края на морето,
аз – на сушата на края –
заедно сме общо взето,
но в частност сме самички, зная.
[…]
Иван Иванов – Ванката
30.08.08