« Предишна страницаСледваща страница »

Като малко дете в непозната къща
оглеждаш се и търсиш играчка,
оглеждаш се и търсиш си спътник,
оглеждаш се и се изпълваш.
Още…

Der Mensch –
ein Säugetier,
ein Raubtier,
ein aggressives Tier,
ein kluges Tier,
aber hauptsächlich –
ein Tier.

Ivan Ivanov – Wankata
18.08.2011

Du bist was ich suchte
und jetzt ist
mein Leben
mit dir
leer

Самоубийството на един поет,
видял се в отражението на водата,
където луната потъва блудкава
като римите му,
като бездарните му стихове
и ритъма, загубен в тишината,
и лицата на безличния читател,
и безсмислието на света,
раняващ го със безразличието
на своята омраза
е на място.

Иван Иванов – Ванката
17.03.11

Ти я избра,
ти си окачи въжето,
ти беше в онази уличка
не когато трябва,
защото те привлече мрака
и мазния пушек от шахтите –
извратената романтика
на нищетата, Още…

А ти си шума и сухи клони
и всяко вдишване е запалително,
и сън –
накъсан като старо яке,
и бич –
впити стари рани по челото…

Ти си илюзия и
ние всички те обичаме!

Иван Иванов – Ванката
23.02.2011

PS: Това всъщност е селекция от три неща писани последователно, така че ако не виждате смисъл – на прав път сте ;)

Помниш ли старата къща на брега на морето? Миналата седмица я разруших! Сам. Хванах една кирка, един голям колкото мен чук и я направих на трески, тухли и купчини хоросан. Изхвърлих всичко в морето – построих си мост. Вече мога да ловя риба. Правя си огън на пясъка – оставих няколко носещи греди за огъня. Видях миди по моста – направил съм им дом.
Още…

Синя песен се излива
върху пулсиращото ми
във мораво червено
сбръчкано лице;
Отенъци на черно-бели
спомени бележат бръчките.
Зеленото спокойствие
само̀ на масата кърви,
крещи в кафяво есента,
а аз във бяло плача
от дъгата развълнуван…

Ти до мене в розово мълчиш;
във котешко-сива топлина обляна –

Обичам те със всички цветове
на непокорните ти настроения!

Иван Иванов – Ванката
04.12.10

Вина – във смисъл на причина
има, за да е вина
за пропиляно лято
горещо, мудно, задъхващо
като излятата вода във сауна –
там, където с тебе запознахме
се без имена и официалности –
вина, причина за всяка дистанция,
която сетне с тебе пазихме
от себе си другия –
вечно навъсен
като небето на настъпилата зима
има причина – в смисъл на вина…

Иван Иванов – Ванката
05.11.10

Жената на моя живот
е чужда.
Дали не живея и аз нечий чужд живот?
Жената на моя живот
е сама.
Странно – аз също съм сам…
Жената на моя живот
я няма.
Защо тогава аз съм тук?
Жената на моя живот
се усмихва.
Я! Има някой зад мен…
Жената на моя живот
е добра.
Аз не искам свещеник!

Само тя да прости,
че *ни* няма

Иван Иванов – Ванката, 20.10.10. (в банята)

Тъй като се оказа, че много хора разбират конкретни места не така, както аз ги разбрах, след като си го прочетох първия път, искам за първи път в живота си да споделя публично какво е искал да каже авторът ;)

„Жената на моя живот/се усмихва./Я! Има някой зад мен…“ – Не, жената не е зад лирическия Аз и не се усмихва на него. Идеята тук е, че тя е срещу него, усмихва се, той аха да се зарадва и осъзнава, че зад него има някого, на когото всъщност се усмихва тя.

„Жената на моя живот/е добра./Аз не искам свещеник!“ – Това няма пряка връзка с последващите редове: „Само тя да прости[…]“. Не случайно има празен ред по между ;) Тук образът на свещеника няма нищо общо с несбъдната бяла рокля. Той създава опозицията „добър-лош“. Жената на моя живот е добра, а аз не съм, не искам свещеник, който да опрости греховете ми, не искам да бъда добър. Единственият грях, който искам да бъде простен е, че ни няма… [„аз“ тук е от името на лирическия герой, да не ме сбъркате с някого :) ]

Ако някой случайно е разбрал горното по описания доле начин, моля да драсне един коментар, да знам, че не съм сам на тоя свят в лудостта си :)

А за децата – внимавайте да не ви напишат някоя двойка един ден, задето сте открили какво е искал да каже авторът. Всъщност вашите преподаватели ви питат експлицитно: „Какво е искал да каже авторът“, но имплицитно ви казват: „Какво искам да чуя аз?“…

« Предишна страницаСледваща страница »