lgМъка²

Не носеше ръкавици,
нямаше шапка,
нито палто на гърба!
Имаше само ръждива китара,
сглобена от стари боклуци.
И пееше
фалшиво
като
мечтите ѝ
отекваха във струните
и губеха се в тъмното на корпуса…
И тя запяваше отново,
и новите мечти се губеха,
и пееше!
И пееше отново!
Не спираше дори за миг да пее,
защото спреше ли тогава
сигурно
и тя изгубваше се в тъмното…

Иван Иванов – Ванката
04.06.2014 г.

В оранжево отмира и тоз дъждовен ден,
във шепи се събира споменът за мен
на хората, които преминали за миг,
отнели са частичка от празния ми лик.

А тези дето сядат за малко да послушат
дъждовни капки, пясък и пролетните птици
и тези дето нежно във мене ще се сгушат,
пристъпващи невидими по бабини терлици

остават вечно тука и нищичко не взимат –
достатъчно е само мечтите им да нося
и печката да паля, когато стане зима –
да могат душите им да стъпват вкъщи боси,

а те благодарят ми със къшей хляб от лимец
и котешко спокойствие до живата камина.
Тежат навярно спомени от миналите зими,
но важното е, че и тази зима ще ни има.

Иван Иванов – Ванката

27.05.2014

Дъжд, оранжево небе, дъга
и кимкидуковската планина,
балкон със две деца
и малко утринна тъга…

Фасадите – обагрени във жълто,
прозорци светят без да свети вътре.
Така е кратко и така е дълго,
и въздухът от прана ще се пръсне!

И пак дъга, и пак е жълто –
стои така и не помръдва,
а долу хорска суета
за работа приготвя се и тръгва.

И тъй във утринна мъгла
и свян, сподавена прозявка,
завърта се полекичка света
след пъстра сутрешна загрявка.

Иван Иванов – Ванката
23.01.2013, на един оранжев балкон

На юг отлитат прелетните птици,
а ти забързана към офиса си тичаш –
лети в главата ти рояк от мисли,
а те летят и те обичат.

Новородените летят към нови хоризонти,
ти тичаш към четириъгълната сивота,
обучена от стари мастодонти
да бъдеш изпълнителна, послушна и добра.

И те един ден ще си отидат
наблизо до рожденното гнезно,
а ти един ден ще си отидеш
незнайно нейде по света.

И без въобще да знам защо,
тогава – теб като те няма,
когато видя тяхното гнездо,
ще мисля все за топлото ти рамо.

Иван Иванов – Ванката
15.10.2012

Обичам те каквато си!
Разбъркана със капка от каквато беше
и половин лъжичка от каквато ми се щеше!

Обичам те каквато си!

Иван Иванов – Ванката
29.03.2012

Като малко дете в непозната къща
оглеждаш се и търсиш играчка,
оглеждаш се и търсиш си спътник,
оглеждаш се и се изпълваш.
Още…

Du bist was ich suchte
und jetzt ist
mein Leben
mit dir
leer

Самоубийството на един поет,
видял се в отражението на водата,
където луната потъва блудкава
като римите му,
като бездарните му стихове
и ритъма, загубен в тишината,
и лицата на безличния читател,
и безсмислието на света,
раняващ го със безразличието
на своята омраза
е на място.

Иван Иванов – Ванката
17.03.11

Ти я избра,
ти си окачи въжето,
ти беше в онази уличка
не когато трябва,
защото те привлече мрака
и мазния пушек от шахтите –
извратената романтика
на нищетата, Още…

А ти си шума и сухи клони
и всяко вдишване е запалително,
и сън –
накъсан като старо яке,
и бич –
впити стари рани по челото…

Ти си илюзия и
ние всички те обичаме!

Иван Иванов – Ванката
23.02.2011

PS: Това всъщност е селекция от три неща писани последователно, така че ако не виждате смисъл – на прав път сте