lgМъка²

Стоиш, ти, съзерцавайки орлите,
на две пречупен, ти, от раницата тежка;
Кръжат във търсене, а ти стоиш в такова;
Какво съкровище ли криеш там,
че и за миг дори не го оставяш?
Мечти? Или пък спомени поизбледнели?
Или пък тайни? Свои? Чужди? Болки?
Хвърли ги! Ти, огънати човече – хвърли! –
замеряй с тях орлите и небето, реката долу –
разплискай я! и разбунтувай – остави я
да ги погълне, със тиня да ги обгърне,
да ги няма, заспи със тях – за първи път,
ти, бледни, спи и събуди се сетне –
за първи път, ти блудни, прогледни
и виж орлите как кръжат –
хвърли се, ти, страхливи, разпери ръце
и скачай – те те чакат! Ти. Аз.

Иван Иванов – Ванката
03.08.10

Сън, а в съня зверове, сенки и недоизказано,
хлад, остра болка от срязано,
плът, недокосната, синя
все, че е сън ти се чини
и все е истинско,
и боли, трепери, свисти, огъва се,
аха да се предаде –
звън от будилник
и нов сън.

Иван Иванов – Ванката
15.09.2009

Когато луната залезе,
избледнеят звездите от градския шум,
ще избледнеят и дневните белези,
докато крачиш из сънния друм,

а докато разхождаш се из мечтите
и тихичко шепнеш на сън,
аз ще изграждам красиви дните,
за да се чувстваш спокойна навън

и дори да не се срещнем,
никога да не узнаеш за мен,
ще засадя във двора ти лешник,
ще ти ушия бяла рокля от лен,

ще закрепя последната керемида –
покривът на твоите дни
и тихичко ще си отида,
за да си ти.

Иван Иванов – Ванката

18.08.2009

Минутка дай ми да помисля,
минутка само да притисна
главата ти във моята вглъбената,
минутка само да усетя
вселената,
която от сърцето ти извира
и черпи сили от душата ти добра.
Деца
отново позволи да бъдем
и да се гмурнем в неизвестността,
и дори след туй да се събудя,
и да съм накрай света,
знам няма никога да те загубя,
нито ще изчезне любовта,
горяща във сърцата на деца!

Иван Иванов – Ванката

26.05.2006

Ще дойдат три дъждовни дни
и гълъб на прозореца ще кацне,
телевизорът ни ще се развали
и всичко, дето досега не съм ти казал,
ръката ти в ръка до синьо стиснал
ще ти кажа.
още…

Вой любовен, но нечут,
направи ме кастрат – ама прочут!

Иван Иванов – Ванката

19.06.09

В къщата ми влезе враг,
прегърнах го и се усмихнах –
утре знам ще дойде пак,
ала гневът му вече ще е стихнал…

Иван Иванов – Ванката

19.06.09

Само когато заспиш,
ще те обичам,
за да не ме нараниш;
а когато отвориш очи –
ще ме няма,
за да не ни боли.

Иван Иванов – Ванката
15.12.08

Извървян ли си или тепърва почвам да те крача?
Не знам, във ъгъла се свличам,
но не плача…
Не искам аз по твойте тръни да се влача –
ела и целуни ме в здрача,
а после нека кръстът да ме мачка
и нека стъпалата ми кървят,
пироните в месото да се впиват –
не ще успеят болка да ми причинят!
Но устните ти спят,
а моите – мъртвешко сини,
за последно ще кървят –
прости ми!

Иван Иванов – Ванката
14.12.2008

Затрупа ни зимата на нашето вечно спокойствие.

Амин!

Иван Иванов – Ванката

22.11.2008