Като малко дете в непозната къща
оглеждаш се и търсиш играчка,
оглеждаш се и търсиш си спътник,
оглеждаш се и се изпълваш.

Като малко дете в непозната къща
потичваш от ъгъл на ъгъл,
потичваш от дрънкулка на друга,
потичваш и едва докосваш ги само.

Като малко дете в непозната къща
замръзваш на място,
замръзваш и те е страх,
замръзваш, а белята още не е сторена.

Като малко дете в непозната къща
ти се плаче
и ми се смееш,
и потропваш ми нервно със крак.

Обичаш ме
като малко дете в непозната къща,
намерило нова играчка.

Иван Иванов – Ванката
07.03.2012

Вашият коментар