чт 17 дек, 2009
Es ist mir zu eng,
zugesperrt und beschränkt.
Das Zimmer verkleinert sich
und auf ainmal auf meim Kopf zerbricht.
Atemlos.
Aber ich lebe noch!
Hoch,
der Welt über
und dann wieder in die Welt hinein –
ein monolites ganzes Sein.
Zerrisen.
Dann wieder in meim Körper rein.
Atemlos.
Ich sterbe noch!
Ivan Ivanov – Wankata,
16.12.2009
чт 17 дек, 2009
Случвало ли ти се е да вървиш и да си мечтаеш за всичко онова, което някога отдавна, ако не беше, или пък ако беше, или ако някой друг беше или не беше, щеше, стига да… ама не стига…?
Още…
вт 15 сеп, 2009
Сън, а в съня зверове, сенки и недоизказано,
хлад, остра болка от срязано,
плът, недокосната, синя
все, че е сън ти се чини
и все е истинско,
и боли, трепери, свисти, огъва се,
аха да се предаде –
звън от будилник
и нов сън.
Иван Иванов – Ванката
15.09.2009
вт 18 авг, 2009
Когато луната залезе,
избледнеят звездите от градския шум,
ще избледнеят и дневните белези,
докато крачиш из сънния друм,
а докато разхождаш се из мечтите
и тихичко шепнеш на сън,
аз ще изграждам красиви дните,
за да се чувстваш спокойна навън
и дори да не се срещнем,
никога да не узнаеш за мен,
ще засадя във двора ти лешник,
ще ти ушия бяла рокля от лен,
ще закрепя последната керемида –
покривът на твоите дни
и тихичко ще си отида,
за да си ти.
Иван Иванов – Ванката
18.08.2009
вт 18 авг, 2009
Минутка дай ми да помисля,
минутка само да притисна
главата ти във моята вглъбената,
минутка само да усетя
вселената,
която от сърцето ти извира
и черпи сили от душата ти добра.
Деца
отново позволи да бъдем
и да се гмурнем в неизвестността,
и дори след туй да се събудя,
и да съм накрай света,
знам няма никога да те загубя,
нито ще изчезне любовта,
горяща във сърцата на деца!
Иван Иванов – Ванката
26.05.2006
пт 24 юли, 2009
Когато от върха на планината погледнеш, тогава разбираш, че онова дребното, пъплещото, жумящото – то е върха на планината, а ти си на дъното.
чт 16 юли, 2009
Ще дойдат три дъждовни дни
и гълъб на прозореца ще кацне,
телевизорът ни ще се развали
и всичко, дето досега не съм ти казал,
ръката ти в ръка до синьо стиснал
ще ти кажа.
още…
сб 20 юни, 2009
Вой любовен, но нечут,
направи ме кастрат – ама прочут!
Иван Иванов – Ванката
19.06.09
сб 20 юни, 2009
В къщата ми влезе враг,
прегърнах го и се усмихнах –
утре знам ще дойде пак,
ала гневът му вече ще е стихнал…
Иван Иванов – Ванката
19.06.09
пн 15 дек, 2008
Само когато заспиш,
ще те обичам,
за да не ме нараниш;
а когато отвориш очи –
ще ме няма,
за да не ни боли.
Иван Иванов – Ванката
15.12.08