* Чете се на фона на: hungry ghosts

Висящи градини. Някъде там в неестественото. Напоявани с вода от недостижимото. Докосвани от немислимото и обичани от недокосваното. Самотни като стар лебед. Висят. Само едно въже ги дели от падението. Въже, което никога не се къса. Падение, което никога не идва. Мечтан край, на който никога няма да му дойде времето. Висящи градини. Живи във въобржанието на поети и мечтатели, художници и луди. Никога незабравени, никога непогребани, несъществували. Потънали в отрицанието на собственото си щастие. Висящи градини. На косъм от всичко.

Иван Иванов – Ванката
07.12.2012

Вашият коментар