lgМъка²

В отговор на „А ти какво ли диреше в парка?“

Кой топли звездите, когато навън завали сняг?
Любовта.

Пръстите са доста ръждясали. Веригата е потънала в прах, скована от дъжда и течението. Отдавна никой не се е качвал тук, никой не е проветрявал, никой не се е взирал с часове над града.

И гълъбите бяха спрели да идват. Прозорците чакаха затворени и сезоните все по плътно спояваха капаците. Ако това бе истински роман, законите на повествователната физика щяха да изтръгват от дробовете им онзи отчаян, пронизителен стон, който обещава, че нещо ще се случи. Ако това бе роман, смълчаното пространство щеше да погълне като във вакуум движението, нахлуващо от кръстовището, да го заглуши със загадъчна и многообещаваща музика.
Още…

Видях те вчера на Орлов мост да пресичаш – ти насам, аз натам. Бутнах те с рамо, пресиран от тълпата, тичаща за натам и стресиран от множеството летящо за насам. Не ме погледна. Сви леко надясно, за да избегнеш по-силен удар и това беше всичко. Аз също не се обърнах. Продължих целеустремен за натам, въпреки, че натам вече беше празно. Тълпите се бяха разпръснали и на светофара останах сам.
Още…

* Чете се на фона на: hungry ghosts

Висящи градини. Някъде там в неестественото. Напоявани с вода от недостижимото. Докосвани от немислимото и обичани от недокосваното. Самотни като стар лебед. Висят. Само едно въже ги дели от падението. Въже, което никога не се къса. Падение, което никога не идва. Мечтан край, на който никога няма да му дойде времето. Висящи градини. Живи във въобржанието на поети и мечтатели, художници и луди. Никога незабравени, никога непогребани, несъществували. Потънали в отрицанието на собственото си щастие. Висящи градини. На косъм от всичко.

Иван Иванов – Ванката
07.12.2012

Помниш ли старата къща на брега на морето? Миналата седмица я разруших! Сам. Хванах една кирка, един голям колкото мен чук и я направих на трески, тухли и купчини хоросан. Изхвърлих всичко в морето – построих си мост. Вече мога да ловя риба. Правя си огън на пясъка – оставих няколко носещи греди за огъня. Видях миди по моста – направил съм им дом.
Още…