Иван
ср 2 мар, 2011
Помниш ли старата къща на брега на морето? Миналата седмица я разруших! Сам. Хванах една кирка, един голям колкото мен чук и я направих на трески, тухли и купчини хоросан. Изхвърлих всичко в морето – построих си мост. Вече мога да ловя риба. Правя си огън на пясъка – оставих няколко носещи греди за огъня. Видях миди по моста – направил съм им дом.
Изкопах дупка в градината – цялата градина направих на дупка. Копах две нощи без да спирам, после направих провлак до морето. Водата нахлу любопитна и изпълни градината със зеленото си спокойствие. Напълних я с водни лилии. Умряха – беше им солено. Но водораслите бяха щастливи. Комарите бързо се установиха. И на тях съм направил нов дом. …И им бях вечерята. Има своята романтика в това да си нечия вечеря. Става някак си по-смислено. Това е извинение към рибата и мидите – чрез мен те живеят в тях, всичко е запазено. Само къщата я няма вече. Но пък има мост към нищото. Хубаво е да знаеш, че винаги можеш да минеш по моста отвъд.
Омръзна ми да съм нечия вечеря, а и се натрових от многото миди и се прибрах тук преди да съм станал по-зелен от лагуната в старата градина. За да ти разкажа – разказах ти; ти не посмя да ме погледнеш, написа нещо на едно листче и си тръгна. А на листчето пишеше: „картофи 2кг, к.мл.2, кайма т/с 60/40, моркови 3, лук, брашно и доброто ти сърце. Ще се върна за вечеря.“ Сготвих, изтръгнах сърцето си и ти го поднесох за вечеря. Ти остана да пренощуваш вкъщи. На сутринта отново си тръгна. Само за малко. На работа.
След години те питах и ми каза, че щеше да останеш, дори да не си бях изтръгнал сърцето. Стана ми малко неприятно – не е лесно безсърдечно, но после се сетих – има нещо романтично в това да си нечия вечеря.
Иван Иванов – Ванката
23.02.2011
пепка says:
Уанка,
много ме кефи това! Ама много! Лично мнение: разкарай това „На работа“ и ще стане съвършено. Историйката е твърде магическа и обгърната в безвремие, че да се впускаш в такива дообяснения. Зарежи поезията и почвай с кратките разкази:)