В оранжево отмира и тоз дъждовен ден,
във шепи се събира споменът за мен
на хората, които преминали за миг,
отнели са частичка от празния ми лик.

А тези дето сядат за малко да послушат
дъждовни капки, пясък и пролетните птици
и тези дето нежно във мене ще се сгушат,
пристъпващи невидими по бабини терлици

остават вечно тука и нищичко не взимат –
достатъчно е само мечтите им да нося
и печката да паля, когато стане зима –
да могат душите им да стъпват вкъщи боси,

а те благодарят ми със къшей хляб от лимец
и котешко спокойствие до живата камина.
Тежат навярно спомени от миналите зими,
но важното е, че и тази зима ще ни има.

Иван Иванов – Ванката

27.05.2014

Вашият коментар