На юг отлитат прелетните птици,
а ти забързана към офиса си тичаш –
лети в главата ти рояк от мисли,
а те летят и те обичат.

Новородените летят към нови хоризонти,
ти тичаш към четириъгълната сивота,
обучена от стари мастодонти
да бъдеш изпълнителна, послушна и добра.

И те един ден ще си отидат
наблизо до рожденното гнезно,
а ти един ден ще си отидеш
незнайно нейде по света.

И без въобще да знам защо,
тогава – теб като те няма,
когато видя тяхното гнездо,
ще мисля все за топлото ти рамо.

Иван Иванов – Ванката
15.10.2012