« Предишна страницаСледваща страница »

Като малко дете в непозната къща
оглеждаш се и търсиш играчка,
оглеждаш се и търсиш си спътник,
оглеждаш се и се изпълваш.
Още…

Der Mensch –
ein Säugetier,
ein Raubtier,
ein aggressives Tier,
ein kluges Tier,
aber hauptsächlich –
ein Tier.

Ivan Ivanov – Wankata
18.08.2011

Du bist was ich suchte
und jetzt ist
mein Leben
mit dir
leer

Самоубийството на един поет,
видял се в отражението на водата,
където луната потъва блудкава
като римите му,
като бездарните му стихове
и ритъма, загубен в тишината,
и лицата на безличния читател,
и безсмислието на света,
раняващ го със безразличието
на своята омраза
е на място.

Иван Иванов – Ванката
17.03.11

Да разрушим света със сто и двайсет удара в минута!
С първия удар ще го разрушим,
с останалите сто и деветнайсет ще се уверяваме в това

и после – една минута тишина

до следващия земетръс

Иван Иванов – Ванката
11.03.2011

Ти я избра,
ти си окачи въжето,
ти беше в онази уличка
не когато трябва,
защото те привлече мрака
и мазния пушек от шахтите –
извратената романтика
на нищетата, Още…

А ти си шума и сухи клони
и всяко вдишване е запалително,
и сън –
накъсан като старо яке,
и бич –
впити стари рани по челото…

Ти си илюзия и
ние всички те обичаме!

Иван Иванов – Ванката
23.02.2011

PS: Това всъщност е селекция от три неща писани последователно, така че ако не виждате смисъл – на прав път сте ;)

Помниш ли старата къща на брега на морето? Миналата седмица я разруших! Сам. Хванах една кирка, един голям колкото мен чук и я направих на трески, тухли и купчини хоросан. Изхвърлих всичко в морето – построих си мост. Вече мога да ловя риба. Правя си огън на пясъка – оставих няколко носещи греди за огъня. Видях миди по моста – направил съм им дом.
Още…

Синя песен се излива
върху пулсиращото ми
във мораво червено
сбръчкано лице;
Отенъци на черно-бели
спомени бележат бръчките.
Зеленото спокойствие
само̀ на масата кърви,
крещи в кафяво есента,
а аз във бяло плача
от дъгата развълнуван…

Ти до мене в розово мълчиш;
във котешко-сива топлина обляна –

Обичам те със всички цветове
на непокорните ти настроения!

Иван Иванов – Ванката
04.12.10

Вина – във смисъл на причина
има, за да е вина
за пропиляно лято
горещо, мудно, задъхващо
като излятата вода във сауна –
там, където с тебе запознахме
се без имена и официалности –
вина, причина за всяка дистанция,
която сетне с тебе пазихме
от себе си другия –
вечно навъсен
като небето на настъпилата зима
има причина – в смисъл на вина…

Иван Иванов – Ванката
05.11.10

« Предишна страницаСледваща страница »