Ти я избра,
ти си окачи въжето,
ти беше в онази уличка
не когато трябва,
защото те привлече мрака
и мазния пушек от шахтите –
извратената романтика
на нищетата,
измамната топлина на кашоните
и старите скъсани дрехи,
които не ти принадлежат –
взети назаем като живота,
който ти бе отнет
и който едва сега разбираш,
че никога не ти е принадлежал.
Ти избра да осъзнаеш
и да бъдеш изхвърлен,
защото ние не те обичаме –
не те обичаме по-знаещ,
нито по-чувствителен,
нито по-състрадателен –
не те обичаме,
когато ни виждаш,
нито, когато ни говориш за нас,
или пък, когато ни подаваш огледалото,
замъглено от маранята на фалшивите
ни
спомени –
не те обичаме,
но ти си безразличен,
защото знаеш, че ще ти простим
в някой друг живот,
където ще се усещаме без допир.

Иван Иванов – Ванката
15.02.2010

Вашият коментар