Синя песен се излива
върху пулсиращото ми
във мораво червено
сбръчкано лице;
Отенъци на черно-бели
спомени бележат бръчките.
Зеленото спокойствие
само̀ на масата кърви,
крещи в кафяво есента,
а аз във бяло плача
от дъгата развълнуван…

Ти до мене в розово мълчиш;
във котешко-сива топлина обляна –

Обичам те със всички цветове
на непокорните ти настроения!

Иван Иванов – Ванката
04.12.10

Вашият коментар