пт 24 юли, 2009
Когато от върха на планината погледнеш, тогава разбираш, че онова дребното, пъплещото, жумящото – то е върха на планината, а ти си на дъното.
сб 20 юни, 2009
Вой любовен, но нечут,
направи ме кастрат – ама прочут!
Иван Иванов – Ванката
19.06.09
сб 20 юни, 2009
В къщата ми влезе враг,
прегърнах го и се усмихнах –
утре знам ще дойде пак,
ала гневът му вече ще е стихнал…
Иван Иванов – Ванката
19.06.09
пт 17 окт, 2008
[…]
Елате, елате, вземете ме цялата!
Изпийте до дъно, до кокал режете!
Подарете ми сетне раздяла,
опънете въжето,
ритнете столчето,
усмихнете се и продължете,
а аз ще се усмихвам на болката,
ще се усмихвам взирайки се в светлината –
премаляла, без въздух и бяла
на примката ще се отпусна
и на свой ред аз ще ви напусна!
Иван Иванов – Ванката
17.10.08
Нещо не съм във вихъра си напоследък, ама колкото – толкова…
пн 15 сеп, 2008
Къде, защото онемях, къде, заради дискусията в блога на LeeAnn, реших, че трябва да публикувам този пасаж на всяка цена… Мисля, да не коментирам нищо – той крещи достатъчно силно…
„При техния наивитет и несигурност несъмнено за фабричните мениджъри е по-лесно да налагат дисциплина, но по-младите работнички са предпочитани и поради други причини. Жените често биват уволнявани от работата им в зоните [1], когато навършат около двадесет и пет години, а надзирателите им казват, че са „прекалено стари“ и че пръстите им вече не са достатъчно чевръсти. Тази практика е високоефективен начин за намаляване до минимум на броя на майките, получаващи заплата от компанията.
Има още…