Иван
пн 15 сеп, 2008
Къде, защото онемях, къде, заради дискусията в блога на LeeAnn, реших, че трябва да публикувам този пасаж на всяка цена… Мисля, да не коментирам нищо – той крещи достатъчно силно…
„При техния наивитет и несигурност несъмнено за фабричните мениджъри е по-лесно да налагат дисциплина, но по-младите работнички са предпочитани и поради други причини. Жените често биват уволнявани от работата им в зоните [1], когато навършат около двадесет и пет години, а надзирателите им казват, че са „прекалено стари“ и че пръстите им вече не са достатъчно чевръсти. Тази практика е високоефективен начин за намаляване до минимум на броя на майките, получаващи заплата от компанията.
В Кавите [2] работниците ми разказват истории за бременни жени, принуждавани да работят до 2 часа през нощта, дори след като се помолят на надзирателя; за жени, които работят в гладачниците и раждат бебета с изгаряния по кожата; за жени, които изливат в калъпи пластмасата за безжичните телефони и раждат мъртви бебета. Разказите, които чувам в Кавите, са епизодични, жените ми ги казват тихо и бързо, а на лицата им се появяват същите ужасени изражения, които виждах, когато разговорът засегнеше темата за Кармелита Алонсо [3]. Някои от историите са наистина недостоверни – страховити легенди от зоната – но лошото отношение към бременните жени в зоните за обработка на експорта е и добре документирано, а проблемът се простира далеч отвъд Кавите.
Тъй като повечето работодатели искат да избегнат плащането на премии, назначаването на работници на твърдо работно време или предлагането на каквато и да било сигурност за работното място, майчинството се е превърнало в бич за тези зони, в които работят предимно жени. Едно изследване на Хюман Райтс Уоч, което се превърна в основа за оплакване, свързано със съгласшението NAFTA, откри, че жените, които кандидатстват за работа в мексиканските maquiladoras [4], трябва да се подложат на рутинен тест за бременност. Изследването, което замесва такива инвеститори в зоните като Зенит, Панасоник, Дженеръл Илектрик, Дженеръл Моторс и Фруут ъв дъ Луум, откри, че „бременни жени не се наемат. Нещо повече, работодателите понякога тормозят и уволняват бременните си служителки.“ Изследването откри случаи на тормоз, който целял да накара работничките да напуснат: от бременните жени се изисквало да работят нощна смяна или да поемат необикновено дълго и неплатено работно време, както и да работят тежък физически труд. Не ги пускали от работа, за да отидат на лекар, практика, която довела до помятания по време на работа. „По този начин“, докладва изследването, „бременната работничка е принудена да избира между това да има здравословна, пълноценна бременност и да запази работата си.“
Беше докладвано и за други епизодични методи за заобикаляне на разходите и отговорностите при наемане на работници с деца в зоните. В Хондурас и Ел Салвадор кофите за боклук в зоните са пълни с празни пакети от контрацептивни хапчета, за които се докладва, че се раздават във фабриката. В зоните на Хондурас има доклади за мениджъри, принуждавали работничките да абортират. В някои мексикански maquiladoras от жените се изисква да докажат, че имат менструация по такива унизителни начини като ежемесечна проверка на дамските им превръзки. Служителките се назначават с двадесет дневни договори – продължителността на средния менструален цикъл – и така е лесно, когато бременността излезе наяве, работничката да бъде уволнена. Според доклада за зона в Шри Ланка една работчника била толкова ужасена да не би да изгуби работата си след като роди, че удавила новороденото си бебе в тоалетната. […]“
Наоми Клайн, Без лого, превод Димитър Добрев Димитров (София: Елементи, 2005), 210-211.
[1] Става въпрос за безмитни индустриални зони в развиващите се страни от Азия, Южна и Централна Америка. Фабриките в тези зони са подизпълнители на големи мултинационални компании, част от които са описани по-долу в текста. Обратно към текста
[2] Кавите е една такава зона във Филипините. Обратно към текста
[3] Кармелита Алонсо е жена, починала поради факта, че са я принудили да работи извънредно, въпреки, че е била болна от пневмония. Обратно към текста
[4] maquiladoras – мексиканското название на въпросните експортни зони. Обратно към текста
Неди says:
Ако ти се гледа тежък филм в тази насока, изтегли си „Граничен град“. Има я естествено и любовната история, но като цяло филмът е доста реалистичен.
Аз обичам да си живея в моя свят, където няма такива неща, но за съжаление те се случват. Никога не мога да си представя, че има хора, които са напълно лишени от всичко човешко в себе си, докато не прочета или видя нещо подобно. Не знам как се нарича тази болест, но е много по-тежка от всяка друга, а за съжаление и май доста по-заразна.
Най-ужасното е, че това се знае, а властите не предприемат нищо. Ние се подписваме под разни петиции и какво ли не, но и това остава само за наше успокоение (уж). С тия петиции и мирни протести, досега нищо кой знае какво не е постигнато (ако греша, моля да бъда поправена). За тези случаи сигурно пак ще се разпространи някаква подобна идея. Аз бих се подписала и ще продължавам да се подписвам под искания и протести, с които съм съгласна, но просто вече почва да ми се губи смисъла на цялата работа.
Ох, много дълго стана…
Wankata says:
И на мен ми се иска да живея в собствения си свят. Напоследък ми се получава ама насилствено – нямам време да чета или гледам новини…
Що се отнася до правителствата – специално за тези експортни зони, в които се говори в книгата, правителствата са много отговорни. Когато има протести, които излизат извън контрол, военните се намесват. Същите тези военни, контролирани от правителствата. Самите зони са създадени от правителствата, данъчните облекчения и странното законодателство относно статута им идва от същите тези правителства. Естествено това е придружено с обещания за икономически просперитет и прочие „али-бали“̀…
И както Ванката обичал да казва: „Мъка, мъка…“
Неди says:
Именно, това имам предвид – чувствам се безсилна да ги променя тези неща. Може би това е егоизъм, защото не съм готова да жертвам живота си и да се изправя на бурен протест с още 30тина души. Тъпо ми е обаче и като само си чеша езика да повтарям „Така не бива. Това не е редно“ Всъщност най-лошото е, че въобще има повод за подобни протести.
comparison between lexapro and citalopram says:
Safety and efficacy have not been established in children under 6 years of age. ,